История на евреите в Костур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кетуба - еврейски брачен договор, от Костур, 1881 г.

Еврейската общност в Костур, Македония, процъфтява няколко века - съществува от VI век, а е унищожена с избиването на повечето ѝ членове в концентрационния лагер Аушвиц от германските окупационни власти по време на Втората световна война през 1944 година.[1][2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на костурския холокост в гробището Кирият Шаул, Израел

Заселването на първите еврейски семейства в град Костур според писмените сведения става в VI век по времето на император Юстиниан I. Така се създава общността на евреите романиоти, които говорят йеванически - еврейски диалект на гръцкия език. След пристигането евреите сефаради от Испания и Португалия по време на османското владичество в XVII век, някои от тях се установява в Костур. Сефарадите повлияват в значителна степен начина на живот на градски евреи, тъй като имат добра икономическа ситуация и добро образование. Те налагат употребата на ладински език в общността и създават свои собствени места за поклонение и засилват търговската дейност на членовете на общността.[5][6] Въпреки увеличеното присъствие на сефаради обаче, в Костур преобладават романиотите.[7]

Еврейските търговците от Костур често пътуват до близките големи градове като Битоля, Охрид и Корча, за да продаде стоката си, а всеки петък се връщат в Костур, за да продават на местния пазар. Отношенията в града между евреи, християни и мюсюлмани са хармонични в продължение на векове.[8] В ранните години на османското владичество костурските евреи изнасят осолена риба от Костурското езеро и вино.[9] В късните години на османската власт евреите в Костур се занимават предимно с търговия, докато християнските жители на града - с обработката на кожи и търговията с кожени изделия.[10]

Пътешественикът Евлия Челеби, който минава през Костур в XVII век, казва, че в града преобладават християните, като има 16 християнски махали, три мюсюлмански и една еврейска.[11]

Видни представители на костурската еврейска общност са равинът и поет Товия бен Елиезер от XI век,[2] и литургистът Менахем бен Елия от втората половина на XV век.[12]

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в 1941 година, регионът на Костур попада в италианската окупационна зона. Евреите не се сблъскват с преследванията, претърпени от еврейските общности в районите на Гърция под германска окупация.[13] Те продължават да са процъфтяваща общност, представляваща около 10% от жителите на града - приблизително 900 души.[14]

След капитулацията на Италия през септември 1943 г., регионът е окупиран от германски войски. На 24 март 1944 година еврейските жители на града са събрани от хитлеристките войски в махалата Свети Атанасий и са откарани в Солун, а оттам в концентрационния лагер Аушвиц на 10 - 11 април 1944 година.[15] На 7 октомври 1944 година в Аушвиц, където са и другите гръцки евреи, избухва неуспешен бунт.[16] От костурските евреи оцеляват в Холокоста едва 35 души - 96% от еврейската общност е унищожена.[15]

Еврейската общност в Костур не се възстановява, тъй като много малко от членовете ѝ се връщат. В средата на XX век е унищожена и синагогата. В 2000 година на мястото на сборния пункт, на който на 24 март 1944 година са събрани за депортация костурските евреи, е издигнат паметник.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παπαστρατής, Θρασύβουλος Ορ. Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη... Η ιστορία των Εβραίων της Καστοριάς. Αθήνα, Κεντρικό Ισραηλιτικό Συμβούλιο Ελλάδος, 2010. ISBN 978-960-99200-0-1.
  2. а б Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή. // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 2016-04-20.
  3. Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 2ο): Το τέλος. // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 2016-04-20.
  4. Molho, Michael. Histoire des israélites de Castoria. Thessaloniki, 1938. с. 12.
  5. Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. с. 54. Посетен на 2016-04-20.
  6. Μάρκος Γκιόλιας. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός και η εποχή του. Αθήνα, Τυμφρηστός, 1972. с. 230. Посетен на 2016-04-20.
  7. Σταυρουλάκης, Νίκος. Η εβραϊκή παρουσία στην Ελλάδα. Οι εβραϊκές κοινότητες (Ένθετο, δες χάρτη). // Καθημερινή. 3 Μαρτίου 1996. с. 6.
  8. а б Χρονικά. Το συμβούλιο, 23-25. // 2007.
  9. Ιστορία του Ελληνικού Έθνους:Ο ελληνισμός υπό ξένη κυριαρχία. Τουρκοκρατία. Λατινοκρατία (1453-1669, 1669-1821). Αθήνα, Εκδοτική Αθηνών, 1974. с. 160.
  10. Λαογραφία, 242. // Ελληνική Λαογραφική Εταιρεία, 1953.
  11. Δημητριάδης, Βασίλης. Η κεντρική και η δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή. Θεσσαλονίκη, Μακεδονική Βιβλιοθήκη. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1973. с. 41.
  12. Gottheil, Richard, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 2016-04-20.
  13. Χρονικά. Το συμβούλιο, 47. // 2007.
  14. Χατζηϊωσήφ, Χρήστος Χ. Ιστορία της Ελλάδας του 20ού αιώνα: Δεύτερος Παγκόσμιος Πόλεμος και Εμφύλιος. Βιβλιόραμα, 1999. ISBN 9608087007. с. 97.
  15. а б Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. с. 57. Посетен на 2016-04-20.
  16. Νατζαρή, Μαρσέλ. Ελένη Ελεγμίτου (1991). Χρονικό 1941-1945. Ίδρυμα ETS ACHAIM, 1991.
     Портал „Македония“         Портал „Македония