Направо към съдържанието

Италианска Ривиера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на Италианската Ривиера.
Панорамен изглед към Чинкуе Тере.
Панорамен изглед към Сестри Леванте.

Италианската или Лигурската Ривиера (на италиански: Riviera ligure) е тясна крайбрежна ивица в Северозападна Италия, разположена между Лигурско море и планинската верига, образувана от Приморските Алпи и Апенините. Тя се простира надлъжно от френската граница при Вентимиля – в посока към Френската Ривиера – до Капо Корво (Пунта Бианка), който бележи източния край на залива Специя и границата между регионите Лигурия и Тоскана. По този начин Ривиерата обхваща почти цялото лигурско крайбрежие. Исторически терминът „Ривиера“ е включвал и по-западни територии, достигащи до Марсилия.[1] [2][3][4]

Италианската Ривиера преминава през четирите лигурски провинции – Генуа, Савона, Империя и Специя, и техните столици и има обща дължина от около 350 km.[5] Обичайно се разделя на западна част, Ривиера Поненте, и източна част, Ривиера Леванте, като границата между тях е върхът на Лигурската дъга при генуезкия квартал „Волтри“.[6] Регионът има приблизително 1,6 милиона жители, като по-голямата част от населението е концентрирана по крайбрежието.[7]

Мекият климат привлича значителен туристически поток към многобройните крайбрежни курорти, сред които Аласио, Бонасола, Бордигера, Камоли, Чинкуе Тере, Леричи, Леванто, Ноли, Портофино, Порто Венере, Санта Маргерита Лигуре, Санремо, Сан Фрутуозо и Сестри Леванте. Ривиерата е известна и с историческата си връзка с международни знаменитости и творци;[8][9] писатели и поети като Пърси Биш Шели, лорд Байрон, Езра Паунд и Ърнест Хемингуей черпят вдъхновение от красотата и духа на Лигурия.[10]

Като водещ туристически регион, Италианската Ривиера се радва на над 300 слънчеви дни годишно и е известна със своите плажове, пъстроцветни крайбрежни градове, природни пейзажи, кухня, луксозни вили и хотели. Районът предлага разнообразни курортни съоръжения, обширни зони за яхтинг и круизи с няколко пристанища, както и множество фестивали. Популярни са също голф игрищата, ветроходството, скалното катерене и живописните гледки към вековни селски къщи и вили.[11]

Промишлеността на Италианската Ривиера е концентрирана основно в и около Генуа, Савона и по бреговете на залива Специя. Генуа и Специя са водещите корабостроителни центрове на Италия, като Специя е и основната военноморска база на страната. Савона е важен център на стоманодобивната индустрия. Значима роля имат също химическата, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.[12]

Редица улици и дворци в центъра на Генуа („Le Strade Nuove и системата на Palazzi dei Rolli“), както и Националният парк „Чинкуе Тере“, включващ Чинкуе Тере, Портовенере и островите Палмария, Тино и Тинето, са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на Ривиерата е Генуа, който разделя крайбрежието на две основни части: Ривиера ди Поненте („брегът на залязващото слънце“), простираща се на запад от града до френската граница, и Ривиера ди Леванте („брегът на изгряващото слънце“), разположена между Генуа и Капо Корво.

Регионът е известен с мекия си климат, спокойния начин на живот, старите рибарски пристанища и живописните пейзажи. Той е популярна туристическа дестинация още от времето на лорд Байрон и Пърси Биш Шели.

Много от селата и градовете в района са международно известни, сред които Портофино, Бордигера, Леричи и Чинкуе Тере. Част от населените места на Италианската Ривиера са включени в класацията I Borghi più belli d’Italia („Най-красивите селища на Италия“).[13]

Ривиера ди Поненте

[редактиране | редактиране на кода]

Ривиера ди Поненте (на италиански: Riviera di Ponente) е географският район, обхващащ западната част на лигурското крайбрежиe. Тя се простира от западните квартали на Генуа до френската граница при Вентимиля. Географската ѝ източна граница се намира при най-северната точка на Лигурско море – в района на устието на потоците Черуса или Леира при генуезкия квартал „Волтри“, а западната достига до зоната на нос Кап Мартен, около 5 km западно от Мантон. Най-големите градове в района са Савона и Империя. Ривиера ди Поненте традиционно и географски се противопоставя на източната част – Ривиера ди Леванте.

Характеризира се с пясъчни плажове и дълбоки морски дъна. Основните морски курорти, подредени от изток на запад, са Вараце, Финале Лигуре, Лоано, Пиетра Лигуре, Албенга, Аласио, Андора, Диано Марина, Санремо, Бордигера и Мантон (Франция). В участъка, съответстващ на провинция Империя, районът е известен като Ривиера дей Фиори („Ривиерата на цветята“), а в този около Савона – като Ривиера деле Палме („Ривиерата на палмите“).

Подобно на Ривиера ди Леванте, Ривиера ди Поненте има характер на „затворено“ крайбрежие, тъй като склоновете на Алпите и Апенините се спускат директно към морето, оформяйки скалисти носове. Между тях хълмовете често се разтварят в широки амфитеатрални долини, в които са разположени множество градове и селища – особено гъсто между Савона и Вентимиля. Населените места се простират от брега към околните хълмове, осеяни с къщи и вили сред богата средиземноморска растителност: маслинови гори, цитруси, борове, както и палми, кактуси, агави и други екзотични видове. В района на Вентимиля, Сан Ремо, Оспедалети, Бордигера и Таджа е силно развита цветопроизводството, което отдавна носи международна слава на региона.

Ривиерата дължи името и просперитета си, особено в югозападната част, на изключително мекия климат, обусловен от близостта на морето, обилното слънцегреене и защитата от северните ветрове, осигурена от планинската верига зад брега. Зимите са необичайно меки, а летата – умерени. Климатът се отличава и с малък брой дъждовни дни.

Ривиера ди Леванте

[редактиране | редактиране на кода]

Ривиера ди Леванте (на италиански: Riviera di Levante) е около 130‑километров участък от лигурското крайбрежие. Той се простира от устието на река Магра в провинция Специя до източните квартали на Генуа, по‑точно до устието на поток Нерви. Съществува и по‑строга географска дефиниция, според която границата между двете ривиери се намира при най‑северната точка на Лигурско море – в района на устието на потоците Черуса или Леира при Волтри. В този случай Ривиера ди Леванте би включвала почти цялата територия на община Генуа, с изключение на кварталите Кревари и Везима.

Ривиера ди Леванте традиционно се противопоставя на Ривиера ди Поненте. Отличава се с плажове, съставени от пясък, смесен с камъчета, както и със стръмни скалисти брегове, спускащи се отвесно към морето. В района се намират множество туристически обекти от висок интерес, сред които Камоли, Портофино, заливът Тигулио и Чинкуе Тере. В източния край на ривиерата е разположен заливът Специя, на който се намира едноименният провинциален център, известен и като „заливът на поетите“ заради многобройните поети, посещавали тези брегове в миналото. В Специя са разположени важни военни и търговски пристанища, а в двата края на залива се намират живописните селища Теларо (подселище на Леричи), Леричи и Портовенере.

Ривиера ди Леванте се характеризира с високи и компактни брегове, тъй като планинските вериги се спускат непосредствено към морето – особено впечатляващи са отвесните скали на Чинкуе Тере. Най-гъсто населен е участъкът между Сестри Леванте и Генуа, където се намира алувиалната равнина на река Ентела с градовете Киавари и Лаваня, както и нос Портофино.

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Империя

[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Савона

[редактиране | редактиране на кода]

Метрополен град Генуа

[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Специя

[редактиране | редактиране на кода]

Острови

[редактиране | редактиране на кода]

На няколкостотин метра от крайбрежието се намират пет острова: Галинара и Берджеджи (в провинция Савона), които принадлежат към Ривиера ди Поненте, както и Палмария, Тино и Тинето, разположени пред Ривиера ди Леванте.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Baughan, Rosa. Winter havens in the sunny South, a complete handbook to the Riviera. London, The Bazaar, 1880.
  2. ↑ Black, Charles B. The Riviera, Or The Coast from Marseilles to Leghorn, Including Carrara, Lucca, Pisa, Pistoja and Florence. Third. Edinburgh, Adam and Charles Black, 1887.
  3. ↑ Baughan, Rosa. Winter havens in the sunny South, a complete handbook to the Riviera. London, The Bazaar, 1880.
  4. ↑ Black, Charles B. The Riviera, Or The Coast from Marseilles to Leghorn, Including Carrara, Lucca, Pisa, Pistoja and Florence. Third. Edinburgh, Adam and Charles Black, 1887.
  5. ↑ Into the Blue: 3 Top Locations to Scuba Dive in Liguria
  6. ↑ Liguria - region, Italy // Britannica.
  7. ↑ Statistiche demografiche ISTAT // Demo.istat.it.
  8. ↑ Italy. Italy: Portofino guide // Telegraph. Посетен на 11 януари 2013.
  9. ↑ Ross, Rory. Portofino: a port town that has evaded the uglier side of tourism - Europe - Travel // The Independent. Посетен на 11 януари 2013.
  10. ↑ Culture of Italy's Riviera and Cinque Terre Liguria Region // Trips 2 Italy.
  11. ↑ Map of Italy - Holiday homes and villa rentals, self catering in Italy // Посетен на 10 ноември 2020.
  12. ↑ Liguria - region, Italy // Britannica.
  13. ↑ Liguria // Посетен на 31 July 2023. (на италиански)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Italian Riviera в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Италианска_Ривиера&oldid=12866851“.