Йедоарце
| Йедоарце Једоарце | |
| — село — | |
  Йедоарце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 598 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 1212 |
| МПС код | TE |
| Йедоарце в Общомедия | |
Йедоарце или Йедоарци (срещат се и нейотирани форми Едоарце/Едоарци, на македонска литературна норма: Једоарце; на албански: Jedoarci) е село в Северна Македония, в община Тетово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог, в източните склонове на Шар на един километър северозападно от град Тетово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Йедоарче с 25 джизие ханета (домакинства), както и наборояващото 3 ханета село Баля-и йедоард, за което се предполага, че е махала на Йедоарци.[1]
В края на XIX век Йедоарце е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Едоарци е село, населявано от 85 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Едоорци има 128 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Едоварце е село в Непрощенска община и има 16 къщи със 113 жители българи.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители северномакедонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Йедоарце
Тевдо Спасов Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Тасевски, J. Зборови од тетовскиот говор (с. Једоарце). – Македонски јазик, 1952, № 7, 169—172; № 8—9, 214—220; № 10, 244—246.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
| |||||||||||
