Йоана Спасова-Дикова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоана Спасова-Дикова
български театровед, театрален изследовател и театрален критик
Родена
Йоана Минкова Спасова

Етнос българи
Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Руски държавен институт по сценични изкуства
Научна дейност
Област Актьорство за драматичен театър, театрознание, изкуствознание, история и теория на културата
Работила в Институт за изследване на изкуствата при БАН
Награди ИКАР

Йоана Минкова Спасова-Дикова е български театровед, театрален изследовател и театрален критик. Професор по театрознание в Институт за изследване на изкуствата, БАН

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 април 1964 г. През 1982 г. завършва Първа английска езикова гимназия в София. Дипломира се по специалността актьорство за драматичен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ) през 1986 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Актриса е във Великотърновския музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ от 1986 до 1989 г. и в театър „Възраждане“ в София. В периода 1989 – 1993 г. учи театрознание и е аспирант в Руския държавен институт по сценични изкуства, като през 1992 г. защитава докторска дисертация на тема „Форми на социално-художественото битие на образа на актьора“. Специализира в Оксфордския университет, Великобритания (1994) и в Нидерландски институт за академични изследвания (1997; 2005 – 2006). Работи като научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата при БАН от 1993. През 2006 придобива научното звание „Старши научен сътрудник II степен“ (от 2010 г. доцент). От 2017 г. е професор в Института за изследване на изкуствата, БАН. От 2013 до 2017 г. е научен секретар на БАН – направления „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ и „Човек и общество“, а от 2017 е научен секретар на БАН – направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Работи в областта на историята и теорията на театъра, актьорското изкуство, актьорските тренингови системи, сценичната реч, театралната антропология, семиотиката, иконографията, театралните публики, перформативните изкуства и нови технологии, документалния театър, театралния мениджмънт, иновативните подходи в обучението.

Автор е на книгите „За две актьорски съзвездия“ (София, „Камея“, 2004); „История на българския театър, т. IV: Българският театър между двете световни войни на ХХ век“ (в колектив, София: „Институт за изследване на изкуствата“, 2011); „Мелпомена зад желязната завеса. Част I. Народен театър: канони и съпротиви“ (София, „Камея“, 2015) – последните две монографии са отличени с наградата „Икар“ за най-добър критически текст от гилдията на театроведите и драматурзите – Съюз на артистите в България; „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ (в колектив, София: „Институт за изследване на изкуствата“, 2019). Публикува и множество студии и статии за театър в специализирани енциклопедии и периодични издания в България и в чужбина. Редактор е на редица научни сборници и списания. Лектор е в множество университети. Водила е курсове във Великотърновски университет, Софийски университет, Варненски свободен университет, Нов български университет, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Театрален колеж „Любен Гройс“, Югозападен университет „Неофит Рилски“. От 2002 до 2003 г. преподава в Театралния институт на Амстердамския университет – Нидерландия. Ръководител и координатор е на научни проекти и програми в България и в чужбина.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2012 – Награда ИКАР за критически текст за „История на българския театър. Том ІV. История на българския театър между двете световни войни“ (2011, с колектив)
  • 2016 – Награда ИКАР за критически текст за книгата „Мелпомена зад желязната завеса“ (2015)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • (2019) – „Българският XX век в изкуствата и културата“. Институт за изследване на изкуствата. 648 с. 333 ил. ISBN 978-954-8594-76-9 / Bulgarian 20th Century in Arts and Culture. Institute of Art Studies 632 pp. 333 ill. ISBN 978-954-8594-77-6. (Съвместно с Братоева-Даракчиева, Ингеборг; Генова, Ирина; Леви, Клер; Спасова-Дикова, Йоана; Стоилова-Дончева, Теодора; Ташева, Стела; Трайкова, Елка / Bratoeva-Darakchieva, Ingeborg; Genova, Irina; Levi, Claire; Stoilova-Doncheva, Teodora; Tasheva, Stela; Traykova, Elka)
  • (2015) – Мелпомена зад желязната завеса. София: „Камея“, 304 с.; ISBN 978-619-7084-20-7
  • (2011) – История на българския театър. Т. ІV. Българският театър между двете световни войни. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН (съвместно с Йорданов, Николай, Попилиев, Ромео, Николова, Камелия, Дечева, Виоета); 528 с.; ISBN 978-954-8594-25-7
  • (2004) – За две актьорски съзвездия. София: „Камея“, 358 с.; ISBN 954-904-04-0429-7

Енциклопедии, сборници, научна редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • (2020) Актьорът и паметта. Андрей Чапразов. По случай 100 години от рождението на актьора. София: „Камея“ ISBN 978-954-8594-88-2
  • (2019) „Българският XX век в изкуствата и културата“. Институт за изследване на изкуствата. 648 pp. 333 ill. ISBN 978-954-8594-76-9 / Bulgarian 20th Century in Arts and Culture. Institute of Art Studies 632 pp. 333 ill. ISBN 978-954-8594-77-6. (в колектив)
  • (2019) За ползата от хуманитаристиката. Българистиката в Европа: настояще и бъдеще, Изток-Запад, 2019, ISBN:978-619-01-0531-2
  • (2019) Beyond the Borders, „Prof. Marin Drinov“ Publishing House, 2019, ISBN:978-954-322-971-0
  • (2008) – Енциклопедия на българския театър (второ издание, в колектив). София: ИК „Труд“, ISBN 954-528-771-3
  • (2005) – Енциклопедия на българския театър (първо издание, в колектив). София: ИК „Труд“ ISBN 954-528-771-3
  • (2005) Българска енциклопедия А-Я (в колектив). София: ИК „Труд“, ISBN 954-528-519-2
  • (1999) Универсален енциклопедичен речник. (Съст. Касабов, Иван, Симеонов, Красимир). т. 1 А-Л, т. 2 М-Я. ISBN 954-90446-1-0 / 954-56207-8-1

Студии и статии (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]