Направо към съдържанието

Йорданка Холевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йорданка Холевич
българска литературоведка, фолклористка и антроположка
Родена
Йорданка Василева Холевич
Починала
20 ноември 2018 г. (76 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, фолклористика, литературна критика
Работила вСУ „Св. Климент Охридски“

Йорданка Василева Холевич е българска фолклористка, литературоведка и културна антроположка. Доцент по фолклористика от СУ „Св. Климент Охридски“, заместник-декан на Факултета по славянски филологии (1984 – 1989 г.), ръководител на Катедрата по българска литература (1993 – 1999 г.). Дългогодишен директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти при СУ „Св. Климент Охридски“ (1992 – 2001 г.)

Родена на 15 март 1942 г. в Каварна в семейството на видния юрист, директор на каварненската гимназия и деец на Българското културно общество в Каварна Васил З. Холевич и учителката по химия Гинка Холевич. Правнучка на добруджанския политик и чифликчия хаджи Васил Холевич.

Завършила е средно образование в Добрич (1959 г.), а след това висше – специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в Букурещкия университет при професор Ротару и в Института за фолклор, Букурещ, при професор М. Поп (1978 – 1980). Участва в Париж в работната група на професор Алгирдас Греймас.[1]

От 1976 година е доктор, със защита на дисертация на тема: „П.Р. Славейков и народното поетично творчество“. Във Факултета по славянски филологии работи от 1965 г. като хоноруван асистент, от 1970 до 1980 г. е редовен асистент по българска възрожденска литература при проф. Петър Динеков. От 1980 г. Йорданка Холевич е доцент по фолклористика. Занимавала се е с изследвания в областта на фолклора, литературата и антропологията. Организирала е експедиции със студенти за изучаване на културното минало на Добруджа. [2] От 1990 г., първо чрез курсовете за свободноизбираема подготовка, а от 1994 г. като редовни учебни дисциплини, въвежда преподавания и чете лекции по антропология на българите, антропология на балканските народи и антропология на славянските народи. От 1996 г. е ръководител на магистърска програма „Антропология и филология“ при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Лектор по български език и култура във Франция (Лион) 1980 – 1984. Заместник-декан на ФСФ – 1984 – 1989 г. Ръководител на Катедрата по българска литература при СУ „Св. Климент Охридски“, 1993 – 1999. Директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти при СУ „Св. Климент Охридски“, 1992 – 2001.

Член на ФС на ФСФ при Софийския университет, на научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“, на специализирания съвет по литературознание и на филологическата комисия при ВАК.[3]

  • Проблеми на българската възрожденска култура, изд. Наука и изкуство, С., 1986.
  • Към въпроса за художествения образ в българския юнашки епос. // Славистични изследвания, т. 3, С., 1973, 358 – 370.
  • Фолклорът и литературните жанрове през Възраждането. // Литературна мисъл, 1976, № 5, 73.
  • По законите на фолклорната поетика „Изворът на белоногата“. // Български фолклор, 1976, № 3 – 4, 17 – 32.
  • При извора на вечната младост (П. Р. Славейков и народното творчество). // Българската литература и народното творчество. София, 1977.
  • Фолклорът и българското общество през ХІХ в. // Фолклор и общество (Проблеми на българския фолклор, т.3). С., 1977.
  • Фолклорът и съвременната българска белетристика. // Славянска филология. т.16, С., 1978
  • Фолклорният словесен образ в литературен контекст. // Език и поетика на българския фолклор. С., 1980.
  • Песните на „големия преход“ във фолклора на балканските народи (в съавторство с Т. Ангелиева), // Български фолклор, VІ, 1980, № 4, с. 10 – 24.
  • Литературната реставрация на фолклорния факт. // Фолклор и история (Проблеми на българския фолклор, т.6). С, 1982.
  • С ритъма на народната младост и волност. Фолклорни мотиви в творчеството на Багряна. // Литературознание и фолклористика. С., 1983, 464 – 470.
  • Устността – проблем на литературния текст. // Славянска филология. т.18 (Литературознание и фолклор), С., 1983.
  • Фолклорът и културата на ХХ в. // Втори международен конгрес по българистика (Доклади). т. 15 (Фолклор), С., 1988, 272 – 278.
  • Етносите и културните езици на нацията. // Етносите и нацията – сходства и различия. С., 1995.
  • Bulgaria: A Land on a Crossroads. // Българистични студии. С., 1995.
  • Словесните маски на Швейк. // Ненаситният ловец (Сборник в чест на 70-год. от рождението на проф. Зденек Урбан). С., 1995
  • Чифликът и границата. // Поглед в Йовковия свят. Д., 1996.
  • Българският език – език-посредник. // Българска реч, 1996, № 3.
  • Литературна антропология и постмодернизъм. // Литературата и литературната наука днес. С., 1996.
  • Mental Structures and Education. // Educational Problems in the Regions with Mixed Population. Sofia, 1997.
  • Отвъд разрухата („Тютюн“ на Димитър Димов). // Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература. С., 1998.
  • Селската цивилизация. // Език. Литература. Идентичност. С., 1999, 7 – 12.
  • Фолклорът – един модернистичен проект. // Фолклор, идентичност, съвременност. Проблеми на българския фолклор, т. 10, С., 2005
  1. www.calic-bg.biz.nf // Архивиран от оригинала на 2018-12-06. Посетен на 2018-12-05.
  2. Антон Каранфилов, Енциклопедия на Каварна, Варна, 2004, с. 133
  3. www.calic-bg.biz.nf // Архивиран от оригинала на 2018-12-06. Посетен на 2018-12-05.