Йосафат Шишков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосафат Шишков
български католически свещеник
Роден
Починал
11 ноември 1952 г. (68 г.)

Йосафат Шишков е български католически свещеник, успенец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роберт Матей Шишков e роден в Пловдив на 9 февруари 1884 г. в многочислено семейство на католици. На 9 години той постъпва в малката семинария на успенците в Кара-Агач, близо до Одрин, където завършва начално и средно образование през 1899 г. Като успенец приема името Йосафат. На 24 април 1900 г., става послушник в Фанараки, близо до Цариград. Ръкоположен е за свещеник на 11 юли 1909 г. в град Малин, Белгия след като завършва философия и теология в град Лувен.[1]

Връща се в България, където става учител в колежите „Св. Августин" в Пловдив и „Св. Михаил" във Варна, директор е на малката семинария „Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Ямбол, като в същото време е свещеник и в латинската ямболска енория.

Той е бил изключително деен човек, добър музикант, проповедник и възпитател, с ведър темперамент и с чувство за хумор. В малката семинария в Ямбол, той разширява сградата, за да приеме трийсет семинаристи от двата обреда, латински и славянски. Там служат литургията една седмица на славянски, една на латински. Увлича се от техническия напредък. През 1932 г. въвежда в обучението в Ямболската семинария радиопредавател и прожекционен апарат. Той е първият човек от Ямбол, който доставя и ползва пишеща машина на кирилаца. Организира вечеринки за младежите, които за първи път, благодарение на него слушат грамофон. Много млади хора присъстват на неговите демонстрации. Негов чест гост в семинарията е Монсеньор Ронкали, тогава папски представител в България.

През 1937 г. се връща във Варна, където създава френско-български център, който наброява повече от 150 човека. През 1949 г., когато свещениците чужденци са принудени да напуснат България, епископ Евгений Босилков го назначава енорийски свещеник във Варна. Неуморимо работи за да оживи тази енория, като в същото време продължава да пише статии в-к „Поклонник" ‒ малко списание предназначено за българските католици.

През декември 1951 г. е арестуван с обвинение за шпионаж. На 3 октомври 1952 г. Софийски градски съд произнася присъдите на 40 души съдени по един от т.нар. Католически процеси. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: никополският епископ Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков.[2]

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]