Йосиф Багери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йосиф Багери
Josif Bageri

Роден
1870 г.
Починал
1916 г. (46 г.)

Йосиф Йован Багери (на албански: Josif Jovan Bageri) е албански поет, просветител и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бюстове на Саид Найдени и Йосиф Багери в Дебър

Йосиф Багери е роден в 1870 година в горнореканското село Нистрово, тогава в Османската империя, в семейство на албанци католици. Като млад се мести в София, където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.[2] Смята се, че също така е бил католически свещеник. Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „Албански орел“ (Shqypeja e Shqypenis), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в Драч, където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (Ushtimi i Krujës).[3]

Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 1916 година.[4]

Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.[4]

В чест на Багери е кръстена улица в Дебър.[5] Синът му Христо Багеров става четник на ВМОРО и загива в сражението на четата на Боби Стойчев в Лугунци, Велешко, на 21 април 1906 година.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христакуди, Фотини. Личността на Йосиф Багери. // Конференция посветена на албанската колония в България, София, 1999-11-24. Посетен на 2014-12-24.
  2. Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 43.
  3. Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 75.
  4. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. New York, I.B. Tauris & Co Ltd., 2012. с. 23.
  5. Албански имиња на дебарските улици, мостови и населби. // брой 1903. Дневник. Посетен на 2014-12-21.
  6. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 136.
  7. Дебър, година ІІ, брой 10, 3 юни 1906, с. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония