Йосиф Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Тончев
католически духовник
Роден
1895 г.
Починал
23 януари 1953 г. (58 г.)

Религия Католическа църква

Йосиф Тончев e първият католически свещеник, осъден на смърт за противонародна дейност и шпионаж в полза на чужди държави от комунистическия режим в България в средата на XX в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Тончев е роден в Хамбарлии (днес село Житница, Пловдивско) през 1895 г. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в село Калъчлии. През 1917 г., той е назначен за домакин на свещеническия дом в енорията „Свети Лудвиг“ в град Пловдив. [1]

На 6 юни 1952 г. в Пловдив се провежда закрит съдебен процес срещу отец Йосиф Тончев. Той е обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация. Осъден е на смърт. [2]

Той е разстрелян на 23 януари 1953 г.

Неговият съвипускник – отец Антон Карагьозов – е осъден заедно с 40 души по „големия католически процес“ на 10 години затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]