Йосиф Тончев
| Йосиф Тончев | |
| католически духовник | |
| Роден |
1895 г.
село Хамбарлии (дн. село Житница, Пловдивско), Княжество България |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
Йосиф Тончев e първият католически свещеник, осъден на смърт за противонародна дейност и шпионаж в полза на чужди държави от комунистическия режим в България в средата на XX в.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф Тончев е роден в Хамбарлии (днес село Житница, Пловдивско) през 1895 г. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в село Калъчлии. През 1917 г., той е назначен за домакин на свещеническия дом в енорията „Свети Лудвиг“ в град Пловдив. [1]
На 6 юни 1952 г. в Пловдив се провежда закрит съдебен процес срещу отец Йосиф Тончев. Той е обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация. Осъден е на смърт. [2]
Той е разстрелян на 23 януари 1953 г.
Неговият съвипускник – отец Антон Карагьозов – е осъден заедно с 40 души по „големия католически процес“ на 10 години затвор.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ „ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“ // Архивиран от оригинала на 2016-10-14. Посетен на 2016-12-31.
- ↑ Първите жертви на изфабрикуваните процеси срещу българското католическо духовенство
