Йосиф Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Тончев
католически духовник
Роден
1895 г.
Починал
23 януари 1953 г. (58 г.)

Йосиф Тончев e първият католически свещеник, осъден на смърт за противонародна дейност и шпионаж в полза на чужди държави от комунистическия режим в България в средата на XX в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Тончев е роден в Хамбарлии (днес село Житница, Пловдивско) през 1895 г. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в село Калъчлии. През 1917 г., той е назначен за домакин на свещеническия дом в енорията „Свети Лудвиг“ в град Пловдив. [1]

На 6 юни 1952 г. в Пловдив се провежда закрит съдебен процес срещу отец Йосиф Тончев. Той е обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация. Осъден е на смърт. [2]

Той е разстрелян на 23 януари 1953 г.

Неговият съвипускник - отец Антон Карагьозов - е осъден заедно с 40 души по „големия католически процес“ на 10 години затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]