Йохан Кристоф фон Бартенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Кристоф фон Бартенщайн
Johann Christoph von Bartenstein
Гербът на имперския фрайхер Йохан Кристоф фон Бартенщайн 1732/1733
австрийски благородник и дипломат
Martin van Meytens 008.jpg
Роден
Починал
Йохан Кристоф фон Бартенщайн в Общомедия

Йохан Кристоф фон Бартенщайн (на немски: Johann Christoph von Bartenstein) е държавник и дипломат на служба на Хабсбургската монархия. Той основава австрийската фамилия на „фрайхерен фон Бартенщайн“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 октомври 1689 година в Страсбург. Той е син на Йохан Филип Бартенщайн (1650 – 1726), който от Тюрингия отива в Страсбург и става професор по философия и ръководител на гимназията в Страсбург. Майка му е от фамилия на учени от Страсбург.

Йохан Бартенщайн следва в Страсбург езици, история и право. Завършва през 1709 г. и право през 1711 г. На 19 години той пътува до Париж, където има контакт с бенедиктинците. След това заминава за Виена, където имперският дворцов съветник Готфрид Вилхелм Лайбниц му помага и съветва за кариера в държавното управление.

През 1715 г. той става католик и се мести във Виена. Той прави бързо кариера в имперския двор. През 1719 г. Карл VI го издига в рицарското съсловие, 1732 (или 1733) той става благородник, имперски фрайхер. След това се издига на таен съветник и вице-канцлер на австрийската държавна канцелария като става най-тесен съветник на младата Мария Терезия. След смъртта на Карл VI през 1740 г. той остава свързан с дъщеря му Мария Терезия и години наред участва в Хабсбургската фамилна и външна политика.

През 1753 г. 64-годишният Бартенщайн чрез Венцел Антон фон Каунитц-Ритберг е сменен като ръководител на външната политика и започва да се занимава с вътрешната политика. Накрая Бартенщайн е директор на „Тайната домашна архива“ и пише учебници за трон-принц Йозеф II.

Умира на 6 август 1767 година във Виена на 77-годишна възраст.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гербът на фрайхерен фон Бартенщайн

Йохан Кристоф фон Бартенщайн се жени 1725 г. за Мария Кордула Холер фон Доблхоф, дъщеря на Франц Холер фон Доблхоф, проф. Д-р мед. (1646 – 1725) и Мария Катарина Майр (1658 – 1738). Те имат два сина:[1]

  • Йозеф Филип Кристоф фон Бартенщайн (1726 – 1804), фрайхер на Бартенщайн, женен за фрайин Мария Анна Антония Михаела фон Буол († 1773); баща на:
    • Антон фон Бартенщайн († 1831), фрайхер на Бартенщайн, женен за фрайин Мария Анна фон Браун; баща на:
      • Катарина фон Бартенщайн (1803 – 1862), омъжена за граф Маркус Лауренц фон Мигнот фон Буси (1796 – 1862)
  • Кристоф Инокенц фон Бартенщайн (1731 – 1761), фрайхер на Бартенщайн, женен за Барбе Мари Оси 1732 – 1797); баща на:
    • Кристоф Йохан Баптист фон Бартенщайн (1757 – 1843), фрайхер на Бартенщайн, женен на 13 февруари 1781 г. за Мария Катарина Хелман, баронеса де Термерен (1756 – 1817); баща на
      • Мария Кристина Гхизлайна фон Бартенщайн (1786 – 1848, омъжена на 9 октомври 1810 г. за граф Каспар Филип фон Шпигел цум Дезенберг (1776 – 1837)
      • Франц Йозеф Гхизлайн фон Бартенщайн (1783 – 1818), фрайхер на Бартенщайн, женен за фрайин София Мария Гхизлайна фон Бартенщайн (* 1786)
    • Йохан Кристоф Йозеф фон Бартенщайн (1759 – 1843), фрайхер на Бартенщайн, женен на 21 май 1782 г. в Брюксел за баронеса Изабела Хелман де Термерен (1759 – 1834); баща на:
      • София Мария Гхизлайна фон Бартенщайн († 1786), омъжена за фрайхер Франц Йозеф Гхизлайн фон Бартенщайн (1783 – 1818)

Наследство и памет[редактиране | редактиране на кода]

Той оставя на наследниците си големи земи в Долна Австрия и Силезия. Двамата му сина основават две фамилни линии, по-младата изчезва през 1847 г., а по-старата през 1866 г. по мъжка линия.

През 1799 г. фрайхер Кристоф Йохан фон Бартенщайн купува господството Фалкенщайн в Долна Австрия.[2] Йохан фрайхер фон Бартенщайн купува господството Пойзбрун и построява капелата гробница на Бартенщайн във Фалкенщайн.

През 1873 г. във Виена близо до парламента наричат улицата „Бартенщайнгасе“ на него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfred von Arneth: Johann Christoph Bartenstein und seine Zeit. In: Archiv für österreichische Geschichte 46 (1871), Sonderdruck, K. Gerolds Sohn, Wien 1871 (Volltext).
  • Alfred von Arneth: Maria Theresia, Bd. I-VI, Wien, 1863 – 1875
  • Alfred von Arneth: Bartenstein, Johann Christoph Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 87 – 93.
  • Max Braubach: Johann Christoph von Bartensteins Herkunft und Anfänge, in: Mitteilungen des Instituts für österreichische Geschichtsforschung 61 (1953), S. 99
  • Max Braubach: Bartenstein, Johann Christoph Freiherr von (seit 1733). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 599 f. (Digitalisat).
  • G. Klugenstein: Kaunitz contra Bartenstein, in: Beiträge zur neueren Geschichte Österreichs, hrsg. von H. Fichtenau und E. Zöllner
  • Barbara Stollberg-Rilinger: Maria Theresia. Die Kaiserin in ihrer Zeit. Eine Biographie. C. H. Beck, München 2017, S. 221 – 229 et passim.
  • F. Walter: Männer um Maria Theresia, Wien, 1951, S. 19 – 38
  • Constantin von Wurzbach: Bartenstein, Johann Christoph Freiherr von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 1. Theil. Universitäts-Buchdruckerei L. C. Zamarski (J. P. Sollinger), Wien 1856, S. 163

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Johann Christoph von Bartenstein, gw.geneanet.org
  2. Franz Hadriga: Die Trautson. Paladine Habsburgs. Styria, Graz u. a. 1996, ISBN 3-222-12337-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]