Йохан Петер Хебел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Петер Хебел
Johann Peter Hebel
Bildnis Johann Peter Hebel HMB 1961-50.jpg
Портрет на Йохан Петер Хебел (1807 г.)
Роден 10 май 1760 г.
Починал 22 септември 1826 г. (66 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр разказ, стихотворение
Направление Просвещение
Йохан Петер Хебел в Общомедия

Йохан Петер Хебел (на немски: Johann Peter Hebel) е германски писател, теолог и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Петер Хебел е роден в Базел, където родителите му работят през лятото. След смъртта на майка си през 1773 г. успява с помощта на приятели да завърши гимназия в Карлсруе през 1778 г.[1] и две години да изучава теология. След това става домашен учител, помощник проповедник и през 1798 г. извънреден професор[2].

Хебел се интересува от ботаника и естествена история. Неговата литературна дейност започва с „Алемански стихотворения“ („Allemannische Gedichte“) (1803). Така става първопроходец в изследванията върху литературата на алеманските диалекти. Друга известна негова творба е поучителните „Календарни истории“ („Kalendergeschichten“) (1803–1811), вдъхновили през XX век едноименен сборник на Бертолт Брехт.

През късните години от живота си Хебел все повече се посвещава на религията и през 1819 г. става прелат, но желанието му да получи място на енорийски свещеник никога не се изпълнява.

Последните творби на Хебел са библейски истории за млади читатели, които служат като учебници до 1855 г.

Йохан Петер Хебел умира през 1826 г. в Швецинген. Литературното му дело намира похвални думи от Гьоте, Толстой, Готфрид Келер, Херман Хесе, Мартин Хайдегер и много други писатели.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка от 1985 г. по случай 225 г. от рождението на Хебел

В негова чест провинция Баден-Вюртемберг учредява през 1935 г. литературната награда Йохан Петер Хебел. Присъжда се на писатели, преводачи, есеисти, медийни дейци или учени, които в публицистичното си творчество са свързани с алеманското езиково пространство или с писателя Йохан Петер Хебел. Сред наградените личат имената на Алберт Швайцер (1951), Мартин Хайдегер (1960), Мари Луизе Кашниц (1970) и Елиас Канети (1980).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Allemannische Gedichte. Für Freunde ländlicher Natur und Sitten, 1803 (anonym), (zweite Auflage 1804 mit Verfasserangabe)
    • Allemannische Gedichte. Für Freunde ländlicher Natur und Sitten. Poésies Alémaniques. Pour les amis de la nature et des mœurs rurales, Traduit par Raymond Matzen. Zweisprachige Ausgabe alemannisch/französisch, 2010
  • Der Rheinländische Hausfreund, Kalendergeschichten über mehrere Jahrgänge (1803–1811)
    • Kalendergeschichten, 1999
  • Schatzkästlein des rheinischen Hausfreundes, 1811
    • Aus dem Schatzkästlein des Rheinischen Hausfreundes, Mit Illustrationen von K. F. Schulz, 2001
  • Biblische Geschichten. Für die Jugend bearbeitet, 1824
  • Briefe, herausgeber Wilhelm Zentner, 2 Bände, 1957
  • Poetische Werke. Nach den Ausgaben letzter Hand und der Gesamtausgabe von 1834 unter Hinzuziehung der früheren Fassungen, 1961
  • Excerpthefte, herausgegeben von Hansgeorg Schmidt-Bergmann und Julie Freifrau Haller von Gaertingen. Schriften des Museums für Literatur am Oberrhein, 2010
  • Glück und Verstand. Minutenlektüren, herausgegeben von Hansgeorg Schmidt-Bergmann und Franz Littmann, 2009
  • Sämtliche Schriften
    • Bd. II/Bd.III: Erzählungen und Aufsätze, 1990
    • Bd. V: Biblische Geschichten, 1991
    • Bd. VI/Bd. VII: Predigten und Predigtentwürfe, 2010
    • Bd. VIII: Theologische Schriften, 2013

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Viel, Johann Peter Hebel, S. 77 f. und S. 83
  2. Viel, Johann Peter Hebel, S. 286 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]