Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген
граф и княз на Хоенцолерн-Зигмаринген
Adel im Wandel379.jpg
Роден
Починал

Религия католицизъм
CoA Hohenzollern-Sigmaringen.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Братя/сестри Айтел Фридрих фон Хоенцолерн (1582–1625)
Мария Клеофа фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Елизабет фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Съпруга Йохана фон Хоенцолерн-Хехинген (30 юни 1602 – 26 април 1634)
Йохана фон Хоенцолерн-Хехинген (1602)
Деца Майнрад I
Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген в Общомедия

Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Johann von Hohenzollern-Sigmaringen; * 17 август 1578 в Зигмаринген; † 22 март 1638 в Мюнхен) от швабската линия на Хоенцолерните е граф (1606 – 1623) и княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1623 – 1638).

Той е големият син на граф Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1547 – 1606) и първата му съпруга Евфросина фон Йотинген-Валерщайн (1552 – 1590), дъщеря на граф Фридрих V фон Йотинген-Валерщайн. По-малкият му брат Айтел Фридрих (1582 –1625) е епископ на Оснабрюк и кардинал.

Йохан следва държавни и правни науки в университетите Фрайбург и Инголщат. В Инголщат се спиетелява с Максимилиан I Баварски. Също става приятел и с по-късния император Фердинанд II. С управляващия по това време император Рудолф II фон Хабсбург той има добри отношения.

Йохан се жени на 30 юни 1602 г. за братовчедката си графиня Йохана фон Хоенцолерн-Хехинген (* 1581; † 26 април 1634), дъщеря на граф Айтел Фридрих IV фон Хоенцолерн-Хехинген и графиня Сибила фон Цимерн-Мьоскирх.[1]

През 1606 г. Йохан наследява баща си като граф. Той става член и по-късно президент на тайния съвет в Бавария. През 1623 г. е издигнат на княз. С измирането на линията Хоенцолерн-Хайгерлох той получава територията през 1634 г.

Йохан умира през 1638 г. в Мюнхен на 60 години, четири години след съпругата си. Наследен е от син му Майнрад I.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Йохан и съпругата му Йохана имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Willi Eisele: Hohenzollern-(Sigmaringen), Johann Graf, seit 1623 Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 501 f
  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
  • E. G. Johler: Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung, Ulm 1824, S. 65f.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 266ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]