Направо към съдържанието

Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген
граф и княз на Хоенцолерн-Зигмаринген
Роден
Починал
22 март 1638 г. (59 г.)

Религиякатолицизъм
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаКарл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Братя/сестриАйтел Фридрих фон Хоенцолерн (1582–1625)
Мария Клеофа фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Елизабет фон Хоенцолерн-Зигмаринген
СъпругаЙохана фон Хоенцолерн-Хехинген (30 юни 1602 (стар стил))
ДецаМайнрад I
Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген в Общомедия

Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Johann von Hohenzollern-Sigmaringen; * 17 август 1578 в Зигмаринген; † 22 март 1638 в Мюнхен) от швабската линия на Хоенцолерните е граф (1606 – 1623) и княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1623 – 1638).

Той е големият син на граф Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1547 – 1606) и първата му съпруга Евфросина фон Йотинген-Валерщайн (1552 – 1590), дъщеря на граф Фридрих V фон Йотинген-Валерщайн († 1579) и Еуфемия фон Йотинген-Флокберг (1523 – 1560). По-малкият му брат Айтел Фридрих (1582 –1625) е епископ на Оснабрюк и кардинал.

Йохан следва държавни и правни науки в университетите Фрайбург и Инголщат. В Инголщат се спиетелява с Максимилиан I Баварски. Също става приятел и с по-късния император Фердинанд II. С управляващия по това време император Рудолф II фон Хабсбург той има добри отношения.

Йохан се жени на 30 юни 1602 г. за братовчедката си графиня Йохана фон Хоенцолерн-Хехинген (* 1581; † 26 април 1634), дъщеря на граф Айтел Фридрих IV фон Хоенцолерн-Хехинген и графиня Сибила фон Цимерн-Мьоскирх.[1]

През 1606 г. Йохан наследява баща си като граф. Той става член и по-късно президент на тайния съвет в Бавария. През 1623 г. е издигнат на княз. С измирането на линията Хоенцолерн-Хайгерлох той получава територията през 1634 г.

Йохан умира през 1638 г. в Мюнхен на 60 години, четири години след съпругата си. Наследен е от син му Майнрад I.

Йохан и съпругата му Йохана имат децата:

  • Willi Eisele: Hohenzollern-(Sigmaringen), Johann Graf, seit 1623 Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 501 f
  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
  • E. G. Johler: Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung, Ulm 1824, S. 65f.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 266ff.