Перник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Град с герб 2

Поглед към Перник от крепостта Кракра, разположена в южния край на града


Перник е град в Западна България. Той е областен център на Област Перник и е в близост до град София. Градът е административен център на община Перник.

География

През град Перник минава интернационален път номер 4. Шаблон:En икона [1]. През Перник минава Европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа с Гърция. Град Перник е разположен на 710 метра над морското равнище. Той е най – големият град в югозападна България, след София. Разположен е на 30 км. югозападно от София, на 59 км. североизточно от Кюстендил, на 70 км. северно от Благоевград. Градът е регионален център. Перник също така е и най – големият град в България за добив на въглища. Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват преди всичко от общинската транспортна фирма. През територията на града преминават автомагистрала Е 79, много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София - Солун - Скопие. Ковачевци е разположено в долината на река Светля, на 28 км. западно от Радомир. Споменава се още през 1676 г. с името Ковачовча. . Разположен в Пернишката котловина, край р.Струма, между планините Люлин, Витоша, Голо бърдо рида Усоица. Владайският проход я свързва със Софийската котловина, а долината на р.Струма и проломът Ушите - с Радомирската котловина. Умереноконтинентален климат, характерни са честите температурни инверсии, инверсионна облачност и радиационни мъгли.

История

Околностите на града. Пътят към София

Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Перник е наследник е на средновековния град със същото име. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички "чернийо камък". Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник.Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.

Религии

Голямата част от населението на Перник е от българско. Най-разпространената религия в региона е Източното православие. В града има само източно православни християнски църкви и параклиси, а джамии, синaгоги и катедрали в района не се срещат.

Политика

ССД

Съюз на свободните демократи

  • Адрес: гр.Перник ул. Радомир 1
  • Телефон: 076/600102, 0888216346
  • E-mail: ssd@rotop.com

Икономика

Пернишка икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия("Стомана индъстри"), производство на електро- и топло- енергия ("Топлофикация -Перник"АД; “Електроразпределение”ЕАД -район Перник), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет” /Феромагнит/ ; “Струма” АД “Инкомс – Токоизправители “ АД ; “ Солидус” ООД ; ЗГГМ – АД “Минералмаш” АД ), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост ( предимно шивашка дейност) , търговията и услугите.

Значителна част от производствените фондове преминаха в частна собственост, в т.ч. и чуждестранни фирми /предимно от Гърция / : в металургията - " Виохалко" ; в шивашката промишленост - "Блупоинт"ООД , "Демо"ООД, "Арахни"ООД ; в дървообработване - "Рапид груп" ; призводство на шаколадови изделия - "Мелбон"ООД и др.

В Община Перник съществува добре развита банкова система, с клоновете на почти всички големи банки в страната - Обединена Българска Банка, Булбанк, Пощенска Банка, Международна банка за търговия и развитие, Търговска банка Биохим, Банка ДСК, Банка"Хеброс и др.

Приоритетите в развитието на Община Перник са:

   * по-нататъшно развитие на инфраструктурата
   * развитие на малки и средни предприятия
   * развитие на селското стопанство
   * развитие на туризма

Селско стопанство

Пернишката община обхваща територия от около 465700 дка. Стопанисваната земеделска земя /обработваема плюс мери и пасища/ е в размер на 237221 дка, от която 155367 дка е обработваемата или 65,5 % от стопанисваната земеделска земя, в т.ч. 108907 дка са нивите или 45,9%. Естествените ливади са 45666 дка или 19,3%, а мерите и пасищата са 81854 дка или 34,5%. От стопанисваната земя най-голям % са земите от VI, VII, VIII и IX категория. Основен почвен тип са кафявите горски почви.

В последните 15 години има съществено изменение в използваемостта на поземления фонд и то в негативна посока. Намаляла е посевната площ от 90605 дка през 1990г. на почти 30880 през 2005г. Значително са намалели площите с фуражни култури, като люцерната и др. многогодишни треви са на изчезване.

На територията на общината в кметствата Църква, Калкас и Кралев дол има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство, поради техногенно замърсяване с тежки метали /цинк и олово/.

Посевната площ на основните за общината селскоктопански култури е значително намаляла и е както следва: пшеница –от 18340 дка през 2000г. на 15680 дка ; есенен и пролетен ечемик –от 2550 дка през 2000г. на 1280 дка; овес – от 700 дка 2000г. на 500 дка и фуражни култури – от 2280 дка 2000г. на 820 дка, като фуражните култури включват и площите със силажна царевица.


Над 98% от селскостопанските животни са съсредоточени в частния сектор. Само в две от земеделските кооперации /ЗК с. Витановци и ЗК с. Вискяр/ се отглеждат общо 183 бр. говеда в т.ч. 89 бр. крави.

На територията на общината са регистрирани и функционират 12 бр. земеделски кооперации, 1 потребителна кооперация, 2 частни ферми и няколко сдружения. Основните селскостопански култури, които се отглеждат в различните земеделски структури са: пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи, фасул и зеленчуци, като последните три изключително в частния сектор.


Изхождайки от почвено-климатичните условия, типа на почвите, наличната производствена база, изградените структури, потреблението, пазара, инвестициите от вътрешни и външни фондове селскостопанското производство в община Перник следва да се развива в четири направления: фуражопроизводство, включващо зърнопроизводство; животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/; ленопроизводство и картофопроизводство.

Обществени институции

  • Организация на слепите
ул. "Райко Даскалов"11
Кирил Божилов
тел. 2 25 49
  • Дружество "Военноивалид"
ул. "Радомир"1 стая16
Венко Василев
тел. 2 61 63
  • Клуб "Инвалид"
ул. "Радомир"1а
Георги Василев
тел.2 04 21

секция ДИАБЕТ - Васил Дамянов

  • Съюз на военноинвалидните кооперации в България
ул. "Кракра"14 вх Б ап14
Георги Милев
тел. 2 61 63
  • Регионално Дружество за подкрепа на лица с умствени и физически затруднения - клон Перник
Цветана Сергиева
тел. 2 27 52
  • Дружество на самотните майки
ул. "Брезник"60
Емилия Димова
  • Демократичен съюз на жените
ул. "Радомир"1 етаж 2, стая 11
Мариана Николова
тел. 2 01 91
идеална цел: Защита на правата на децата, жените и семейството
  • Български женски съюз
Райка Михайлова
тел. 7 28 94
  • Регионален съвет на Български антифашистски съюз
Данаил Бонев
  • Свободен младежки център
ул. "Кракра"68/7
Георги Симеонов
тел. 2 32 65
цел: образователни програми с младите хора
  • Фондация "Здраве"
Китан Китанов
тел. 7 55 71
  • Регионален координационен съвет на КНСБ
Тодор Йорданов
тел. 2 33 77
  • Регионален съвет на КТ"Подкрепа"
Любомир Жотев
тел. 2 30 97
  • Комитет "Спасение"
Тодор Йорданов
тел. 2 33 77
цел: подпомагане на социално слаби, безработни и многодетни семейств
  • Фондация "Дар за бъдещето"
председател: проф. Рачо Денчев
изп. директор: Валентин Анков
в гимназия "Христо Смирненски"
тел. 2 59 66
цел: подпомагане на талантливи ученици и студенти.
  • Регионален комитет на БЧК
ул. "Радомир"1
Величка Зарева
тел. 2 90 66
  • Българско сдружение за честни избори и граждански права
Катя Фердинандова
тел. 2 31 49
  • Женска инициатива за солидарност към фондация "ЖАР"
Елена Лазарова, Емилия Павлова
тел. 7 76 14
цел: защита на самотни майки

Културни и природни забележителности

Дворец на културата

Дворецът на културата е отворен на 10 февруари 1957. Строителството му е започнато на 14 юли 1953.

Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г., като първата копка е направена на 15 юли 1953 г. Проектант на сградата е арх. Александър Иванов Дубовик. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции. И днес като водещ културен институт участва активно в духовния живот на гр. Перник. През 1982 г. Дворецът е награден с орден “Кирил и Методий”- І степен. Нов етап в неговото развитие е 2000 г., когато творчески и административно той прераства в Общински комплекс Дворец на културата: институция, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Дарованието на музиканти, художници, поети, писатели, певци, танцьори и артисти се разгръща в професионални и самодейни форми. Гости и събеседници на перничани в рубриката “Автограф за Перник” са били видни национални интелектуалци като: Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Тончо Жечев, Антон Дончев, Дончо Цончев, Павел Матев, Любомир Левчев, Георги Константинов, Гена Димитрова, Людмила Чешмеджиева, Тончо Русев, Божидар Димитров, Андрей Пантев, Петко Йотов, Елена Йончева, Велислава Дърева и др. Много характерно за институцията е редовното представяне на книги от млади пернишки таланти и от утвърдени национални автори.

Професионален духов оркестър

В 1902 г. “Мини Перник” създават първия граждански духов оркестър в България. Чешки и български капелмайстори изграждат този уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на миньорския град. В по-ново време, от 1965 г. той преминава към Двореца на културата.

Характерно за репертоара на Духовия оркестър е жанровото разнообразие: от една страна той включва инструментални и класически пиеси на български и световни автори или аранжиран фолклор и пиеси от съвременни наши композитори, от друга -известни пиеси от мюзикъли и оперети, произведения за смесен хор и духов оркестър, до съвременен джаз и рокмузика.

Оркестърът е носител на Златната лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и на други национални и международни отличия. Много български музиканти имат принос за успехите на оркестъра. Днес негов диригент е доц. Христо Тонев.

Камерен оркестър "Орфей"

Създаден от общината на гр. Перник през 1975 година. От следващата година след успешното му участие в международния конкурс за оркестри на името на Херберт Фон Караян в Западен Берлин, оркестърът се вписва трайно в музикалния календар на града, региона и страната. Репертоарът му, който постоянно се обогатява, обхваща почти всички значими произведения за такъв състав от времето на музикалния барок до нашето съвремие. Камерен оркестър “Орфей” е партньор на много именити български солисти и по традиция подкрепя младите музикални дарования.

Народен оркестър

Оркестърът съществува от 1959 г. В състава влизат типичните за българския фолклор инструменти: кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан. В оркестъра са свирили големите майстори кавалджията Цветко Благоев и гъдуларят Атанас Вълчев. Разнообразният репертоар, характерното звучене и граовските интерпретации създават специфичния облик на оркестъра. Има множество участия по сцените на региона, страната и чужбина. Носител е на престижни награди от републикански и международни фестивали. Диригент на оркестъра е гайдарят Венцислав Андонов.

Ансамбъл за народни песни и танци "Граовска младост"

Ансамбълът е създаден през 1959 година . Има участия в редица републикански конкурси и фестивали . Многократен носител на златни и сребърни медали на националните прегледи на художествената самодейност и на първи награди от световни конкурси и фестивали. Изнасяли са концерти в Италия, Франция, Унгария, Белгия, Германия, Полша, Югословия, Русия, Турция,Канада. В Португалия са отличени с “Диплом на честта” и златен медал. Програмата на Ансамбъла е многообразна и включва песни и танци от различни етнографски области, като основен дял заемат игривите хора и песни от шопския регион. Изключителното разнообразие на българските фолклорни ритми, завладяващите изпълнения, колорита на костюмите, богатият регистър на самобитните гласове сътворяват атрактивната му визия . Към Ансамбъла е създадена през 1995 година Детско –юношеска формация за народни песни и танци с хореограф Тодор Тодоров, която наброява над 80 деца.През 1996 г. печели Втора награда в Международния фолклорен фестивал “Подмосковные вечера” в гр. Електросталь, Русия. През 1999 г. е носител на Първа награда на Международния детски фолклорен фестивал в гр. Искендерун, Турция. Главен художествен ръководител на Ансамбъл “Граовска младост” е Кирил Методиев, хореограф Тодор Тодоров.

Художествена галерия

Общински комплекс Дворец на културата разполага с три художествени зали: Градска Художествена Галерия, Галерия Културно-информационен център и Арт-салон. ГХГ е създадена през 1958 г.. Разполага с фонд от 1682 броя произведения на изкуството. В него са включени творби на известните наши художници: Златю Бояджиев, Илия Петров, Александър Поплилов, Светлин Русев, Любен Гайдаров, Васка Емануилова и др. Галерия КИЦ съществува от 1993 година. В нея се правят предимно индивидуални изложби на художници от Перник и гостуващи автори от страната. Галерия Арт-салон е основана 1996 година. В нея се експонират индивидуални изложби, изложби на деца от школите за изобразително изкуство и тематични изложби.

Универсална научна библиотека "Светослав Минков"

УНБ”Светослав Минков” е най-голямото документално книгохранилище, основен справочно- информационен и краеведски център на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 280 000 библиотечни единици. Създадена е през 1955 г. като градска масова библиотека. Истинската си дейност започва със своето преместване в Двореца на културата през 1957година. През 1983 г. е удостоена с орден “Кирил и Методии” І степен и наименувана на името на големия български писател Светослов Минков. Търпи промени и функционалната структура на библиотеката, която се утвърждава като Универсална научна библиотека.

Обединена школа по изкуствата

ОШИ функционира от 1954 г. като музикална школа, а през 1996 г. става обединена със създаването на класа по изобразително изкуство. В момента в школата се обучават 75 деца в класовете по пиано, акордеон, цигулка, китара, удари инструменти и изобразително изкуство. Главната цел на обучението е да съдейства за откриване на дарованията и насочване на бъдещите таланти към специализирано образование в областта на изкуствата. От тук са започнали развитието си като творци с национално и международно значение: Людмила Чешмеджиева, Юли Дамянов, Ани Тодорова, Жанет Цолова, Даниела Жеркова, Вера Михайлова и др. Тази година школата посрещна своя 50-годишен юбилей.

Музеи

  • Исторически музей
  • Музей по минно дело

Редовни събития

  • Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
  • Ден на град Перник - 19 октомври

Личности

  • Георги Първанов - президент на Република България
  • Ангел Малинов - поет
  • Велизар Димитров - футболист
  • Кати - поп-фолк певица
  • Деси - поп-фолк певица
  • Здравка Ефтимова - писателка
  • Стоян Ставрев - генерален директор на СКТМ Радомир по времето, когато комбинатът е смятан за най-сериозен конкурент от световните лидери в тежката индустрия

Транспорт

В града има постоянни автобусни и Ж.П. линии до цяла България. Също така има голям набор от маршрутни таксита. В Перник действа и тролейбусна мрежа. Най-голямата фирма предоставяща автобусен транспорт в града е Union.

Интернет и Комуникации

В град Перник има голям набор от Интернет и Телефонни доставчици. Най-силните доставчици в града за момента са Ризаунд(интернет), Перник-Лан(интернет), Зуум(интернет) и Сателайт(телефони)

Радио и Телевизионни канали

Радио и Телевизия

Кухня

Място, където може да прекарате комфортно няколко часа като се насладите на отличаваща се с оригиналност и безспорни вкусови качества интернационална кухня.

Спорт

ПФК "Миньор"

Футболният отбор на гр.Перник е ПФК "Миньор".Той е създаден през 1919 година след обединението на съществуващите до тогава в Перник спортни клубове към ДСО (Доброволните спортни организации). Той е наследник на СК "Кракра" (1919г.); на СК "Светкавица" (1932г.); на СК "Бенковски" (1936г.) и ЖСК (1941г.), които след Девети септември 1944г. се обединяват в едно, под името "Рудничар" ФК "Кракра" е създаден през април 1919 година, но е регистриран официално и утвърден от Българската национална спортна федерация през 1920 година. Спортен клуб "Светкавица" е създаден през месец май 1932 година и съществува до 19 май 1934 година, когато е разтурен от полицията. СК "Светкавица" е бил член на Софийския спортен съюз (а не на БНСФ). Представителният футболен клуб на Перник носи името "Миньор" от 1952 година. След Девети септември 1944 година в Перник се създава едно дружество - "Рудничар", което след обявяването на България за Република се преименува на "Републиканец - 46". След създаването на ДСО основното дружество в града е "Торпедо", което от 1952 година се преименува на "Миньор". От 1970 година до 1973 година дружеството, а и футболния отбор се нарича "Перник", а от 1974 г. до днес - "Миньор".

ФК "Металург"

Побратимени градове

Външни препратки


Новости

Скоро се очаква откриването на хипермаркет Кауфланд в града. На скоро бе открит 2ри магазин на T market в град Перник.