Калицивироза при котките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Калицивироза при котките. За други значения на Котешка хрема вижте Инфекциозен ринотрахеит при котките.

Калицивироза при котките
Feline calicivirus.jpg
Електронна снимка на вируси
Класификация
група: Група IV ((+)ssRNA)
семейство: Caliciviridae
род: Vesivirus Калицивируси
вид: Feline
calicivirus
Вирус на калицивирозата по котките
Научно наименование
Уикивидове Feline calicivirus

Калицивирусната инфекция по котките (на латински: Feline calicivirus, (FCV)), наричана още Калицивироза, Хрема по котките, е остропротичаща високопатогенна вирусна инфекция при представителите на семейство котки. Заболяването протича с поражения на респираторния тракт и устната кухина[1][2].

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причинител на заболяването е малък РНК-вирус с размери 30 – 40 nm. Разделен е на четири антигенни щама с около 20 серотипа, които са разпространени по целия свят и са с различна патогенност. Вирусът е сравнително устойчив към топлина, рН до 4, етер и хлороформ. На сухо се запазва 2 – 3 дни, а във влажна среда около 10 дни.

Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]

Болните и вирусоносителите отделят вирус със слизести изтечения през устата и носа, с фекалии и урина в продължение на 75 дни до 2 години. Според много изследователи е възможно той да се отделя и доживотно. Заразяването е алиментарно, при непосредствен контакт, аерогенно или конюнктивално. Често при заболяването се наблюдава сезонност с увеличение на заболелите през студените месеци на годината. Най-чувствителни са малките на възраст от един месец до около две годишна възраст. При заразяване със слабовирулентни щамове заболяването може да протече латентно. При съчетание с други възбудители обаче като бактерии, вируси, микоплазми калицивирусната инфекция може да се окаже фатална и да бъде причина за смъртни случаи при 80% от заболелите.

Вирусът се установява и при много от случаите на урологичен синдром при котките и улцерозен глосит при кучетата. При около 80% от случаите на калицивироза се включва и вторичен причинител Bordetella bronchiseptica.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

В случаите, когато вирусът поразява лигавицата на устната кухина се появяват първоначално везикули с диаметър 5 – 10 mm. Те се появяват основно по върха и гърба на езика и по твърдото небце и вътрешната част на носа близо до носните отвори. Скоро обаче се пукат и на тяхно място остават ерозии. Често същите стават по-дълбоки и се разразяват. След около две седмици лигавицата в областта на ерозиите се регенерира.

Особено активно възпроизводство на калицивируса протича в епителните клетки на криптите на сливиците. Под тяхното въздействие се наблюдава дегенерация и некроза. Вирусите тук могат да останат за няколко седмици дори и след зарастване на лигавицата и възстановяване на животното.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Котка с глосит и гингивит при калицивироза

Инкубационния период продължава до три седмици. Първите признаци на заболяването са треска, серозни изтечения от носа и очите, кихане, угнетеност и намаление на апетита. Язвите по езика и твърдото небце могат да се появят едновременно с отделянето на секрет от носа и очите. Характерен признак на заболяването е обилното слюнкоотделяне. Продължава от една до три седмици, а смъртността се движи около 30% и повече.

При котетата се развива вирусна пневмония характеризираща се с угнетеност, задух, учестено дишане и анемия. Заедно с пневмонията се наблюдават признаци на ларингит, трахеит и бронхит. Смъртта настъпва след няколко дни като преди това признаците при болните са летаргия, повръщане, загуба на апетит и диария.

При котета на възраст от 1 до 6 месеца симптомите често са неспецифични и сходни с клиниката на панлевкопения.

При хематологично изследване се установява лимфопения и намаляване на нивото на хемоглобина на 25 – 30%.

Патологоанатомични промени[редактиране | редактиране на кода]

При аутопсия освен видимите изменения приживе по лигавиците се наблюдава и интерстициална пневмония. Най-често засегнати са долните предни дялове на белия дроб. При хистологично изследване се наблюдава некроза на клетките на лигавиците, а при дълбоки увреждания и поражение на респираторния тракт като некроза на алвеоларните прегради и левкоцитна инфилтрация.

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата се поставя при анализа на епизотологичните данни и данните от клиничната картина, както и от резултатите при лабораторните изпитвания. За вирусологично изследване се взима очен, назален или орофарингеален секрет. За серологично изследване се взема кръв.

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид сходните клинични признаци на калицивирозата с инфекциозния ринотрахеит, панлевкопенията, хламидиоза и стоматити от различен характер.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението е симптоматично и се цели предпазването на организма от възникването на вторични инфекции. За целта се прилагат антибиотични препарати. За предотвратяване на обезводняването се инжектират солеви разтвори. Заедно с това се прилага и общоукрепваща терапия от аскорбинова киселина, витамини В, А и Е.

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

С цел предпазване от заболяване се прилагат инактивирани ваксини против вируса на заболяването. Използват се обикновено поливалентни ваксини покриващи няколко заболявания, характерни за котешките видове. Първата ваксинация срещу калицивироза се прави на 9-та седмица след раждането, а втората – на 12-та седмица. Всяка година се извършва реваксинация.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиева Д., Николов Й., Борисов И., Гаджев С., Деянов М., Цачев И., Първанов П., Василев Н., Иванов А., Кочанков Д., Сиврев Д., Динев И.,„Болести на котката“, издателство „АРИА“ 1999 г., ISBN 954-8720-09-4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Калицивироз кошек
  2. ((ru)) Калицивироз кошек