Калман Миксат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калман Миксат
Портрет от Еди Майлер, 1895 г.
Портрет от Еди Майлер, 1895 г.
Роден16 януари 1847 г.
Починал28 май 1910 г. (63 г.)
Професияписател, политик, журналист
Националност Австро-Унгария
( Унгария)
Активен период1871 – 1910
Жанрдрама, исторически роман, детска литература, биография
СъпругаИлона Маукс (1873 – 1878, 1882 – 1910)
ДецаКалман, Янос, Алберт
Уебсайт
Калман Миксат в Общомедия

Калман Миксат (на унгарски: Kálmán Mikszáth) е унгарски журналист, политик и писател на произведения в жанра драма, биография, сатира и исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Калман Миксат е роден на 16 януари 1847 г. в село Шклабоня, Кралство Унгария, Австрийска империя (днес Склабина в Словакия), в заможното земеделско семейство на Янош Миксат и Мария Верес. Основното си образование получава в Римавска Собота. В училище пише първата си проза и стихотворения.

Учи право в университета в Будапеща в периода от 1866 до 1869 г., но не завършва. През 1871 г. се връща и работи като съдебен служител в Баласагярмат. През 1872 г. започва да работи като адвокат и продължава да пише като журналист публикувайки статии в различни вестници в столицата.

На 13 юли 1873 г. се жени за Илона Мария Маукс. Същата година родителите му умират от епидемия от холера, а той и съпругата му се местят в столицата, живеейки в нищета. Първото им дете умира след раждането, а съпругата му се прибира при родителите си. Тъй като няма редовен доход за издръжка на семейството си, се развежда през 1978 г. По-късно, след като има редовен доход, те се женят повторно през 1883 година. Имат три деца: Калман, Алберт и Янос.

Поради финансовите си затруднения през 1878 г. се премества в Сегед, където работи в тясно сътрудничество с местния вестник „Сегед Напло“. Ранните му кратки истории се основаваха на живота на селяните и занаятчиите и нямат особен успех. Те обаче демонстрираха умението му да изработва хумористични анекдоти, които ще бъдат развити в по-късните му, по-популярни творби.

През 1881 г. се завръща в Будапеща, където става помощник-редактор на списанието „Ország-Világ“, а после става журналист в „Pesti Hírlap“. Като журналист става популярен със сатиричните се статии (често под псевдоним) заедно с писателя Мор Йокай. Оттогава се насочва сериозно към литературата и става член на организацията Общество „Петьофи“.

Първият си успех постига с романа „A tót atyafiak“ от 1881 г. Със следващите си произведения – „Странна сватба“, „Случаят с младия Ности и Мари Тот“, „Чадърът на свети Петър“ и „Черният град“ става един от водещите писатели на унгарската диаспора.

Много от неговите романи съдържат социални коментари и сатира и към края на живота му те стават все по-критични към аристокрацията и тежестта, която той вярва, че последната поставя върху унгарското общество.

Един от най-популярните му романи, „Чадърът на свети Петър“, е любим на президента Теодор Рузвелт, който се среща с Калман Миксат по време на европейската си обиколка през 1910 г., за да го поздрави.

През 1882 г. Миксат става член на организацията Общество „Карой Кишфалуди“, а през 1896 е избран за президент на Будапещенската асоциация на журналистите. През 1899 г. става член на Унгарската академия на науките.

Той е член на Либералната партия и през 1887 г. е избран за Национално събрание на Унгария (един от двата висши законодателни органа в Австро-Унгария). До 1879 г. е представител за района на Илиефалва в Трансилвания, а от 1892 г. до смъртта си той представлява окръг Фогарас.

Калман Миксат умира на 28 май 1910 г. в Будапеща.

След смъртта му много от неговите произведения са екранизирани във филми и сериали.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гробът му в гробището „Керепеси“
частична библиография
  • A batyus zsidó lánya (1871)
  • Ami a lelket megmérgezi (1871)
  • A lutri (1872)
  • Nibelungok harca (1873)
  • Elbeszélések (1874)
  • Pecsovics világ (1874)
  • A vármegye rókája (1877)
  • Még újabb fény- és árnyképek (1878)
  • Falunk véneinek édes visszaemlékezése (1879)
  • A tót atyafiak (1881)
  • A jó palócok (1882)
  • Nemzetes uraimék (1882 – 83)
  • Jókai Mór, vagy a komáromi fiú, ki a világot hódította meg (1883)
  • Az apró dzsentri és a nép (1884)
  • Nemzetes uraimék (1884)
  • A két koldudiák (1885)
  • A lohinai fű (1885)
  • A tisztelt ház (1886)
  • A beszélő köntös (1889)
  • Kísértet Lublón (1892 – 93)
  • Az eladó birtok (1893)
  • Beszterce ostroma (1894)
  • Szent Péter esernyője (1895)
    Чадърът на свети Петър, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1962), изд. „Стигмати“ (2010), прев. Николина Атанасова
  • Prakovszky, a süket kovács (1897)
  • Gavallérok (1897)
  • Új Zrínyiász (1898)
  • Különös házasság (1900)
    Странна сватба, изд.: „Народна култура“, София (1956), прев. Борис Ников
  • Szelistyei asszonyok (1901)
  • Sipsirica (1902)
  • Akli Miklós (1903)
  • A vén gazember (1906)
  • Noszty fiú esete Tóth Marival (1906 – 1907)
    Случаят с младия Ности и Мари Тот, изд.: „Народна култура“, София (1958), прев. Михаил Колачев, Борис Ников
  • A fekete város (1908 – 1910)
    Черният град, изд.: „Народна култура“, София (1976), прев. Борис Ников

Разкази (превод на български)[редактиране | редактиране на кода]

  • Късметът на Пали Сюч в „Литературен вестник“ (2010), прев. Нели Димова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1917 Szent Péter esernyöje
  • 1924 Egy fiúnak a fele
  • 1928 Der fesche Husar – по „Случаят с младия Ности и Мари Тот
  • 1932 A vén gazember
  • 1933 ...und es leuchtet die Pußta – по „A vén gazember
  • 1935 Szent Péter esernyöje
  • 1938 A Noszty fiú esete Tóth Marival
  • 1938 Ihr Leibhusar – по „Случаят с младия Ности и Мари Тот
  • 1941 Eladó birtok
  • 1941 A beszélö köntös
  • 1942 Gentryfészek
  • 1946 Egy fiúnak a fele
  • 1948 Beszterce ostroma
  • 1951 Különös házasság
  • 1958 Szent Péter esernyöje
  • 1960 A Noszty fiú esete Tóth Marival
  • 1963 Prakovszky a siket kovács
  • 1964 Mit csinált Felséged 3-tól 5-ig? – по „Szelistyei Asszonyok
  • 1964 Az én kortársaim
  • 1966 Graf Kozsibrovszky macht ein Geschäft
  • 1969 A beszélö köntös
  • 1970 Házasodj, Ausztria!
  • 1971 Egy éj az Arany Bogárban
  • 1971 Sankt Peters Regenschirm
  • 1972 A fekete város
  • 1973 Itt járt Mátyás király
  • 1976 Hungária kávéház – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1976 Kísértet Lublón
  • 1976 Beszterce ostroma – ТВ минисериал, 3 епизода
  • 1980 A Sipsirica – ТВ сериал
  • 1981 Dorf ohne Männer
  • 1984 Különös házasság – ТВ минисериал, 4 епизода
  • 1986 Akli Miklós
  • 1992 Egy éj az Arany Bogárban
  • 1995 A körtvélyesi csíny
  • 2010 Éji séták és éji alakok

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mikszáth Kálmán (író) в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​