Калоян Методиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калоян Методиев
Български политолог

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия политолог, преподавател

Калоян Методиев е политолог, доктор по политически науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Калоян Методиев е роден на 24 април 1976 г. в град София. През 1994 г. завършва 133 СОУ „Ал. С. Пушкин“ с хуманитарен профил и руски език. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където специализира Външна политика и Национална сигурност. Стажант в Европейския парламент в Брюксел. Доктор по политология.[1]. Автор на книгите „Поколения и възраст в политиката. Българският преход“ (2012) и “Западните Балкани и България (политика, дипломация, сигурност)“ (2016),. Автор на стотици статии и интервюта на политическа и социална тематика. Ползва английски, руски, сръбски и хърватски език. Женен с две деца.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. до 2003 г. е международен секретар на Младежкия съюз на демократичните сили (МСДС). Представлява партията в Младежката Европейска народна партия.

На 30 ноември 2003 г. е избран с квалифицирано мнозинство за председател на МСДС на III Национална конференция на организацията във Варна. [2]

В периода 2004 – 2006 г. е зам.-председател на Демократични европейски младежки общности [3], седалище Копенхаген.

На парламентарните избори през лятото на 2005 г. е водач на листата на ОДС за област Търговище. [4] [5]

На 9 ноември 2005 година напуска СДС с шумен скандал заедно с по-голяма част от членовете на НИС на МСДС и областните председатели на организацията. [6]

През 2007 г. е сред основателите на политическа партия Общество за Нова България (ОНБ). Формацията е със социално-консервативни ориентация. Председател е от 2007 до 2013, когато се оттегля от активна политическа дейност. [7] [8]

Член на Стратегическия съвет към президента на Републиката, създаден с Указ на президента Румен Радев (18.03.2019)

Началник на кабинета на президента на Република България (19.08.2019 - )

Научна и преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. става доктор по политически науки след като защитава дисертация на тема „Генерационна динамика и биологично възрастови фактори в българската политика (1989 – 2007)“ [9]

От 2010 до 2019 е хоноруван преподавател в катедра „Политология“ на Софийския университет.

От 2012 до 2017 е асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, където води курсове по Политически маркетинг, Институции на съвременната държава, Политически партии, Имиграционни политики, Енергийни политики, Съвременна политическа история на Балканите.

От 2015 година е политолог и главен анализатор на Института за стратегии и анализи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Поколения и възраст в политиката. Българският преход, изд. Фабер, Велико Търново, 2012.
  • Западните Балкани и България (политика, дипломация, сигурност)“, изд. Българско геополитическо дружество / Балкански институт за стратегически прогнози и управление на риска, София, 2016

Студии и по-важни статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Catalonia and Kosovo cases: comparative analysis“, In: „Kosovo: sui generis or precedent in international relations“, Institute of International Politics and Economics, Belgrade, 2018, p. 273 – 298
  • Бугарска на путу велике мигрантске кризе, искуства и очекивања“, у: „Балканска мигрантска рута: између политике права и безбедности“. Издавачи: Институт за међународну политику и привреду, Београд / Покрајински заштитник грађана – омбудсман, АП Војводина, Београд, 2017, стр. 400 – 406
  • Лийпфрогинг моделът в геополитиката на Сингапур, Израел и България“, сп. Геополитика, изд. Българско геополитическо дружество, бр. 3/2017, с. 5 – 13
  • Debata o vojnoj neutralnosti: iskustvo Bugarske”, u: Uticaj vojne neutralnosti Srbije na bezbednost i stabilnost u Evropi, Institut za medjunarodna politika i privreda/ Hanns Seidel Stiftung, 2016, Beograd, Serbia, 76 – 96
  • “Bugarsko-hrvatski politički odnosi (1990 – 2015)“, Časopis za suvremenu povijest, Hrvatski institut za povijest, Vol. 48, br. 2 (2016) Zagreb, s. 331 – 353
  • „Podela Istok-Zapad u EU u kontekstu izbegličke krize“, Međunarodna politika, Institut za medjunarodnu politiku i privredu, broj 1162 – 1163, 2016, Beograd, Serbia, 20 – 29
  • „British Diplomacy in Bulgaria: 1989 to the Present“, „Przegląd Geopolityczny“ (Geopolitical Review), Tom (Volime) 15: 2016, Czestochowa, Poland, 153 – 165
  • „British Diplomacy in Bulgaria During the Cold War“, International Journal of Multicultural and Multireligious Understanding (IJMMU), Vol 2, No 6, December 2015, Hamburg, Germany, 1 – 12
  • Gjenerata e vitit 1968: nga rebelimi i të rinjëve deri në politikë ”MALËSIA“, Nr. 9, Podgoricë, Malit të Zi, 2014, 295 – 302
  • „Европейските елити и евроскептичният вот“, сп. Геополитика, изд. Българско геополитическо дружество, бр. 4/2014, с.57 – 62
  • Парламентарните избори в Сърбия и българското малцинство“, сп. „Геополитика“, изд. Българско геополитическо дружество, бр. 3/2014, с.19 – 22
  • „Арабската икономическа активност в Югоизточна Европа“, сп. „Геополитика“, изд. Българско геополитическо дружество, бр. 2/2014, с. 20 – 30, в съавторство: Антон Панчев, Марко Марков.
  • „Младежкото политическо участие в събитията от 1990 и 1997 година“. – сп. Политически изследвания, Българска асоциация за политически науки, 1 – 2/2011.
  • „Пенсионерите, занимавали се с политическа дейност, и остаряването (1990 – 2010)“. – сп. Население, изд. на Центъра за изследване на населението, БАН, кн.1 – 2/2010, София, с. 161 – 176.
  • „Bulgarian transition: generational discourse“, Теме, 2/2010, изданje универзитет у Нишу, Сърбия, с.463 – 478.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка за Калоян Методиев на сайта на издателство „Фабер“ ((bg))
  2. „Калоян Методиев е новият председател на младежкото СДС“, vesti.bg, 30 ноември 2003 г. ((bg))
  3. Сайт на DEMYC ((en))
  4. „ОДС обяви изборните си листи. Петър Стоянов и Йордан Бакалов начело в Пловдив“, news.plovdiv24.bg, 19 април 2005 г. ((bg))
  5. „СДС заложи на свои кметове и управленци за изборите през юни“, mediapool.bg, 19 април 2005 г. ((bg))
  6. „Лидери на младежкия СДС и редови членове масово напускат“, mediapool.bg, 9 ноември 2005 г. ((bg))
  7. „Бивш младежки лидер на СДС прави сдружение“, в. „Атака“, бр. 348, 21 ноември 2006 г. ((bg))
  8. „Кандидатът за кмет на София от Общество за нова България Калоян Методиев: СДС и новото ръководство са цигулки в оркестъра на ДПС“, интервю на Десислава Апостолова, в. „Новинар“, 23 октомври 2007 г. ((bg))
  9. Документи по защитата на докторската дисертация на Калоян Емилов Методиев, сайт на СУ ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]