Карлос Алберто Торес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бразилия Карлос Алберто Торес
Carlos Alberto Torres.jpg
Лична информация
Роден Карлос Алберто Торес
17 юли 1944 г.
Рио де Жанейро, Бразилия Бразилия
Починал 25 октомври 2016 г. (72 г.)
Рио де Жанейро, Бразилия Бразилия
Ръст 180 см
Пост защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1963–1964
1965–1974
1974–1977
1977
1977–1980
1981
1982
Общо:
Бразилия Флуминенсе (Рио де Жанейро)
Бразилия Сантос
Бразилия Флуминенсе
Бразилия Фламенго (Рио де Жанейро)
Съединени американски щати Космос (Ню Йорк)
Съединени американски щати Калифорния Сърф
Съединени американски щати Космос
98
440
53
28
80
19
20
743
(9)
(36)
(4)
(3)
(8)
(2)
(0)
(64)
Национален отбор
Бразилия Бразилия 53 (8)
Треньор
1983
1984 – 1985
1985 – 1986
1986 – 1987
1988
1988
1989 – 1990
1991 – 1992
1992
1993 – 1994
1994 – 1995
1997 – 1998
1998
1998 – 1999
2000 – 2001
2000 – 2001
2001 – 2002
2002 – 2003
2004
2004 – 2005
2005
Бразилия Фламенго
Бразилия Флуминенсе
Бразилия Коринтианс (Сао Пауло)
Бразилия Наутико (Ресифе)
Съединени американски щати Маями Фрийдъм
Бразилия Коринтианс
Колумбия Онсе Калдас (Манисалес)
Мексико Монтеррей
Мексико Тихуана
Бразилия Ботафого
Бразилия Флуминенсе
Бразилия Ботафого
Бразилия Атлетико Минейро (Бело Оризонте)
Мексико Керетаро
Колумбия Унион Магдалена (Санта Марта)
Оман Оман
Бразилия Фламенго
Бразилия Ботафого
Бразилия Пайсанду (Белен)
Азербайджан Азербайджан
Бразилия Пайсанду
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[:commons:Category:Carlos Alberto Torres|Бразилия Карлос Алберто Торес]] в Общомедия

Карлос Алберто Торес (на португалски: Carlos Alberto Torres, или просто Карлос Алберто; 17 юли 1944, Рио де Жанейро – 25 октомври 2016) е бразилски футболист, централен защитник. Световен шампион 1970 г. с Бразилия. Капитан на националния отбор в Мексико 1970. Титуляр в световния отбор на XX век. По мнение на някои, Карлос Алберто е вкарал на световното първенство през 1970 най-красивия гол в историята на футбола – (4-то попадение от финала с Италия 4:1)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карлос Алберто Торес е роден в Рио де Жанейро, където започва да се занимава с футбол. На 19 години Торес подписва контракт с „Флуминенсе“ и за първи път в живота си демонстрира невероятните си качества – техника и отличен поглед на терена. Независимо от това, че Карлос Алберто е краен флангови защитник, той често участва в изграждането на атаката и именно чрез него са се разгръщали в атака „трикольорите“.

Изиграва три сезона във „Флу“ и е участвал в над 100 мача за отбора (вкарвайки 9 гола), през 1966 г. той се присъединява към „Сантос“, където играе в следващите 8 години от кариерата си. През това време играе в 440 мача в които вкарва 36 гола – Карлос Алберто поразява вратите на съперниците средно веднъж на десет срещи. От 1974 до 1977 г. Карлос Алберто отново играе за родния „Флуминензе“. В крайна сметка, играещ за тия два отбора, Торес печели 7 титли за щатите „Рио“ и „Сао Пауло“.

От 1977 до 1981 г., вече отказал се от националния отбор на Бразилия, Карлос Алберто завършва кариерата си в Североамериканска футболна лига, в знаменития клуб „Космос (Ню Йорк)“, събрал под своите знамена възрастните футболни звезди, включително Пеле (многогодишния партньор на Карлос Алберто в „Сантос“ и националния отбор на Бразилия), Франц Бекенбауер и други.

Карлос Алберто Торес получава всемирна слава благодарение на участието си в националния отбор на Бразилия. Той многократно е включван в символичните световни отбори на XX век на позиция ляв флангов защитник. Най-ярко Торес се проявява на Световното първенство през 1970 г., където става един от лидерите на Бразилия, в блестящ стил помага за спечелването на трета световна титла за страната си и правото да притежава за вечни времена купата Златната Нике. Голът на Карлос Алберто във финала във вратата на Италия е признат за гол на Столетието[1].

След завършване на кариерата си футболистът Карлос Алберто става треньор. Работи с велики отбори, като „Фламенго“, „Коринтианс“, „Ботафого“. С последния клуб печели най-големи успехи – Шампионата на Бразилия (след победата над „Фламенго“ през 1983 година), 2 Лиги Кариоки, турнир Рио-Сао Пауло и третия по значимост южноамерикански трофей – Копа КОНМЕБОЛ. Като треньор в други страни в последните си години, деятелноста му е откровено неудачна. Последният мач на Торес в качеството си на треньор (против Полша) завършва със скандал – 60-годишния специалист се нахвърля на съдията на мача, и го обвинява в това, че е бил подкупен.

Карлос Алберто се занимава също и с политика. От 1989 до 1993 г. е вице-председател и първи секретар на Градския съвет на Рио де Жанейро като представител на „Демократическата работническа партия на Бразилия“. През 2008 г. участва в балотаж за заместник-кмет на Рио де Жанейро, но не бива избран.

Синът на Карлос Алберто, Карлос Алешандре Торес, също е футболист, играе през 1985 – 2001 г. във „Флуминенсе“, „Васко да Гама (Рио де Жанейро)“ и „Нагоя Грампус Ейт“. През 1992 г. играе в един мач за националния отбор на Бразилия.

До последно бившият десен бек работи като коментатор в канал Sport TV.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист
Като треньор
Пеле и Карлос Алберто в Космос 1977

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Andrew Benson. The perfect goal. // BBC Sport, 2 юни 2006. Архив на оригинала от 2012-06-06. Посетен на 2012-03-01.