Направо към съдържанието

Население на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бразилци)
Крива на населението за периода 1961 – 2003

Населението на Бразилия според официалното преброяване, проведено от Бразилския институт по география и статистика през 2010 г., е възлизало на 190 732 694[1] жители, което представлява едно от най-големите в абсолютно отношение, откроявайки Бразилия като петата най-многолюдна страна на света. През 2020 г. населението възлиза на 211 487 000 души. В последните години прирастът на населението изпитва забавяне, което до 1960 расте с много бързи темпове. През 1940 г. преброяването на населението е посочило 41 236 315 жители, през 1950 г. – 51 944 397, през 1960 г. – 70 070 457, през 1970 г. – 93 139 037 жители, през 1980 г. – 119 002 706 души, а през 1991 г. – 146 825 475 жители.

Най-популярното фамилно име в Бразилия е „Силва“, с над един милион имена в телефонните указатели на Бразилия „Telecom“, „Telemar“ и „Telesp“.[2]

Причините за намаляване на прираста на населението се свързва с урбанизацията и индустриализацията, както и със стимулите за намаляване на раждаемостта (с разпространението на контрацептиви). Въпреки че процентът на смъртност в страната е намалял значително от 1940 г. насам, спадът в раждаемостта е още по-висок.

Демографски показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Гъстота на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Гъстота на населението в Бразилия (по щати и общини)[бел. 1]
Гъстота на населението в Бразилия
(по щати и общини)[бел. 1]

Бразилия има сравнително ниска гъстота на населението – само 22 д/km² – по-ниска от средните стойности в света и е доста под гъсто населените страни като Белгия (342 д/km²) и Япония (337 д/km²).

Раждаемост

[редактиране | редактиране на кода]

До скоро, индексът на раждаемостта на Бразилия е бил много висок, на нива близки на тези на други развиващи се страни. Въпреки това, през последните години се забелязва значителен спад, който може да се обясни с нарастването на градското население – тъй като раждаемостта е много по-ниска в градовете, в резултат на постепенната интеграция на жените на пазара на труда – както и засилването на контрола над раждаемостта. Освен това, социалната цена на поддръжка и обучение на децата е доста висока, особено в градската среда.

Смъртност

[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия има висок процент на смъртност, близка до слабо развитите страни. Това поставя населенинето на Бразилия между народите с висок коефициент на инфекциозни и паразитни болести, почти несъществуващи в развития свят.

От 1940 г. насам, процентът на смъртността в Бразилия също намалява, вследствие на популяризирането на хигиенни мерки, особено след Втората световна война, разширяването на здравните услуги и откриването на здравни заведения в отдалечени райони; също така кампаниите за ваксинация, както и количественото увеличение на медицинската и болнична помощ.

Детска смъртност

[редактиране | редактиране на кода]

Детската смъртност в Бразилия е 22,58 смъртни случая на 1000 раждания[3] (прогноза за 2007 г.) – висока дори и за страните Латинска Америка. Въпреки това, съществуват вариации на този процент в зависимост от географския регион и социалните слоеве. Северния и Североизточния регион – най-бедните – имат най-висок процент на детска смъртност, който намалява прогресивно към Южния по отношение на условията на живот.

Естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на дадено населено място се увеличава според миграцията и естествения прираст. В Бразилия има малко участие на миграцията на населението. Понеже това увеличение е високо, се заключава, че Бразилия има висок естествен прираст, независимо от високите нива на смъртност, особено при децата. Оценката на IBGE за 2010 г. е раждаемостт на 18,67 ‰ – т.е. 18,67, родени от всеки хиляда души на година – и коефициентът на смъртност от 6,25 ‰ – т.е. 6,25 смъртни случая на хиляда живородени деца на година. Това показва годишния естествен прираст на 12,68.

Демографски тенденции в Бразилия за периода 1550 – 2005

Средна продължителност на живота

[редактиране | редактиране на кода]

В Бразилия, средната продължителност на живота е около 68,3 години за мъжете и 76.38 при жените,[4] според прогнозите за 2007 година. Така, страната е далеч от бедните страни, където продължителността на живота не достига 50 години (Мавритания, Гвинея, Нигерия и други), но не достига нивото на развитите страни, където този показтел е над 70 години (Норвегия, Швеция и др.)

Продължителността на живота варира обратно пропорционално на индекса на смъртността, т.е. процентите са обратно пропорционални. Така в Бразилия, заедно с намаляването на смъртността, налице е увеличение на продължителността на живота.

Коефициент на плодовитост

[редактиране | редактиране на кода]

Според приблизителна оценка от 2006 г. средната плодовитост е 2 деца на една жена.[5] Този процент варира, които попадат между жените на белите етническа и нараства сред кафяви. Тази промяна е свързана със социално-икономически статус на населението на тези сегменти, като цяло, кафявата населението е концентрирано в най-неравностойно социално и икономическо отношение, като се вземат предвид доходите, професия и образование, наред с други фактори.

Има и регионални различия: сумите са по-ниски в Югоизточна и Южна – площи на по-висок икономически растеж и благоустройство – са по-високи в Северна, Средния Запад и североизток.

Разпределение на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Разпределение на населението в Бразилия

Разпределението на населението в Бразилия е много неравномерно, с концентрация на населението в крайбрежните зони, особено Югоизточния и Североизточния регион. Най-слабо населените области са Централно-Западния и Северния регион.

Разпределение по пол

[редактиране | редактиране на кода]
Полово разпределение в Бразилия

Бразилия не е изключение в целия свят. Съотношението между половете в страната е 98 на 100 мъже, жени,[4] според прогнозите от 2008 година.

До 60-годишна възраст, има баланс между количествени мъжете и жените, като се разшири от тази възрастова група са жените преобладават. Този факт се обяснява с увеличената продължителност на живота на жените, защото по други причини, фактът, че е по-слабо засегнати от сърдечно-съдови заболявания, често срещана причина за смърт след 40 години.

Броят на жените в Бразилия населението в селските райони, може да се каже, че в североизточната част на региона на отблъскване на населението, превес на женското население. Още в Северна и Средния Запад доминира на мъжката част от населението, привлечени от основните икономически дейности, като например екстракция растениевъдството, животновъдството и най-вече минното дело.

Броят на жените в Бразилия населението в селските райони също има тенденция да бъде по-ниска, тъй градове предлагат по-добри социални условия и да работят за жени.

А относително равновесие между половете обаче само създава от 1940-те – защото до 1930 г. страната е ясно преобладаване на мъжката част от населението, най-вече се дължи на влиянието на имиграцията – и още по-момчета, родени от момичета, най-високата детската смъртност при мъжете процент (до навършване на 5-годишна възраст) води до равновесие.

Разпределение по възраст

[редактиране | редактиране на кода]

Като се има предвид от 1995 г. данни, в който се констатира, че броят на младите хора е пропорционално малки в развитите страни, но достига почти половината от общия брой на населението като Бразилия, Перу и други Третия свят. В развитите страни, социално-икономически план е много висока и следователно на раждаемостта е ниска и много висока продължителност на живота, което обяснява големия брой на възрастните хора в общия брой на населението. В Бразилия, въпреки постепенното намаляване на раждаемостта и смъртността през последните десетилетия, страната продължава да отчита голям брой млади хора.

Страна Деца (от 0 до 15 год.) Младежи (от 15 до 30 год.) Възрастни (от 30 до 60 год.) Старци (над 60 год.)
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство
19,5%
20,1%
39,9%
20,5%
Швеция
18,8%
19,3%
39,8%
22,1%
Бразилия
31,8%
28,5%
32,6%
7,1%
България
13.8%[6]
68.5%[6]
17.7%[6]
Перу
35,9%
29%
28,4%
6,7%

Източник: Nova Enciclopédia Barsa de 1998: Datapédia. (Без данните за Б-я)

Численост на населението по щати

(2007)

(2009)

Етноси

[редактиране | редактиране на кода]
Раса Процент (%)
2000[7] 2008[8]
Бели (Brancos) 53,7% 48,4%
Чернокожи (Pretos) 6,2% 6,8%
Със смесена раса (Pardos) 38,5% 43,8%
Азиатци (Amarelos) 0,4% 0,6%
Коренно население (Ameríndios) 0,4% 0,3%
Недекларирали 0,7% 0,1%

Според Националното проучване по местожителство, (PNAD) от 2008, 48,43% от населението (около 92 млн.) определили себе си като бели; 43,80% (около 83 млн. души) като парду (вкл. мулати и мултирасови); 6,84% (около 13 млн.) като чернокожи; 0,58% (около 1,1 милиона) като азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) се определили като местни, докато 0,07% (около 130 хил.), не са посочили своята раса.[9] През 2007 г. Националната индианска фондация на Бразилия съобщава за наличието на 67 различни изолирани племена, срещу 40 през 2005 г. Смята се, че Бразилия има най-голям брой изолирани народи в света.[10]

Население по щати:
  Парду бразилци (мулати и др.)
  Бели бразилци

Болшинството от съвременните бразилци произхожда от коренните жители на страната, португалски заселници, европейски имигранти и африкански роби.[11] След пристигането на португалците през 1500, значителен брой смесени бракове са провеждани между тези три етнически групи.

Парду бразилците, на португалски: Brasileiros pardos например,[12][13] е широка категория, която включва кабокло (потомци на бели и индианци), мулати (потомци на бели и чернокожи) и самбо, на португалски: Cafuzo (потомци на чернокожи и индианци).[11][12][13][14][15][16] Парду бразилците са мнозинство в регионите Северен, Североизточен и Централно-западен.[17] Мулатите по принцип са съсредоточени по източното крайбрежие на североизточния регион, от Баия до Параиба[16][18] и също в северен Марянчо,[19][20] южната част на Минас Жерайс[21] и в източната част на щата Рио де Жанейро.[16][21]

През 19 век Бразилия отваря своите граници за имигрантите. Около пет милиона души от над 60 страни мигрират към Бразилия между 1808 и 1972, повечето от тях от Португалия, Италия, Испания, Германия, Япония и близкия изток.[22]

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Вероизповедания в Бразилия

Бразилската Конституция предвижда религиозна свобода, според която църква и държава са отделени една от друга, бидейки Бразилия официално светска държава.[23] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, обаче Католическата църква се ползва с привилегирован статут,[24] и понякога получава преференциално отношение.

Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.[25] Според преброяването от 2000 г., 73,57% от населението следва католицизма; 15,41% протестантството; 1,33% кардесистки спиритизъм, 1,22% други християнски вероизповедания; 0,31% афро-бразилски религии; 0,13% будизъм, 0,05% юдаизъм, 0,02% следват исляма; 0,01% американо-индиански религии; 0,59% други непосочени или неопределени, докато 7,35% се водят атеисти.[26]

Езици

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Португалски език, Португалски език (бразилски вариант) и Езици в Бразилия
Хотел в немски стил в Грамаду, Риу Гранди ду Сул. Тук, Хунсрюкският диалект на немския е един от основните езици

Официален език на Бразилия е португалският,[бел. 2] който се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключения в този аспект са община Сау Габриел да Кашоейра, в който се говори ниеенгату, автохтонен език от Южна Америка, имащ статус на съофициален с португалския,[27] и община Помероди, където немския също има статус на съофициален език.[28] Бразилия е единствената страна в Америка, в която се говори португалски, превръщайки по този начин езика във важна част от бразилската национална идентичност и давайки ѝ една национална култура различна от тази на своите испаноговорещи съседи.[29]

Бразилският вариант на португалския език се е развил самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици.[30] В резултат, езика е малко по-различен, най-вече във фонетично отношение, от Европейския португалски и от други португалоезични страни. Различията са сравними с тези между американския английски и британския английски.[30] През 2008, Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, имащи португалския като официален език, постигна споразумение за реформиране на португалския в международен език, вместо да се развива към двата основни диалекта. На страните-членки на общността бе даден срок от 2009 до 2014 за да се адаптират към необходимите промени.[31]

Малцинствените езици се говорят в цялата страна. Сто и осемдесет местни езика се употребяват в отдалечени райони, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.[30] Налице са значителни немскоговорещи общности на юг (най-вече Хунсрюкски диалект) и италиански общности (главно диалекта Талиан, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.[32][33]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В Бразилия, под град се разбира цялата територия на общината. В този смисъл напр., град Сао Пауло и община Сао Пауло е едно и също. Федералният окръг не се дели на общини, поради което гр. Бразилия е третиран като град.
  2. ↑ Официалният език на Федеративна република Бразилия е португалският (((pt)) Art. 13 da Constituição da República Federativa do Brasil). Също така официално е признат и защитен Бразилският жестомимичен език (((pt)) lei n° 10.436 de 24 de abril de 2002); Тукански, ниеенгату и баниуа са официално признати езици в община Сау Габриел да Кашоейра, щат Амазонас; Немският език е признат за съофициален в община Помероди, щат Санта Катарина.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бразилски институт по география и статистика (IBGE). Censo 2010: população do Brasil é de 190.732.694 pessoas // 29 ноември 2010. Посетен на 2 декември 2010.
  2. ↑ mundoestranho.abril.com.br Архив на оригинала от 2009-02-01 в Wayback Machine. Por que tem tanto „Silva“ no Brasil?
  3. ↑ CIA – The World Factbook -- Brazil // Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 2011-01-06.
  4. ↑ а б CIA – The World Factbook – Brazil // Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 2 април 2010.
  5. ↑ G1 > Brasil - NOTÍCIAS - Taxa de fecundidade confirma tendência de queda, segundo IBGE // g1.globo.com. Посетен на 26 ноември 2021.
  6. ↑ а б в CIA – The World Factbook – Bulgaria // CIA, 24 February 2010.
  7. ↑ Tendências Demográficas: Uma análise da população com base nos resultados dos Censos Demográficos 1940 e 2000
  8. ↑ IBGE. PNAD 2008 - "População residente por cor ou raça, situação e sexo".
  9. ↑ 2008 PNAD, IBGE. „População residente por cor ou raça, situação e sexo“.
  10. ↑ "In Amazonia, Defending the Hidden Tribes", The Washington Post, 8 July 2007.
  11. ↑ а б Enciclopédia Barsa vol. 4, p. 230.
  12. ↑ а б Coelho (1996), p. 268.
  13. ↑ а б Vesentini (1988), p. 117.
  14. ↑ Adas, Melhem. Panorama geográfico do Brasil, 4th ed (São Paulo: Moderna, 2004), p. 268
  15. ↑ Azevedo (1971), pp. 2 – 3.
  16. ↑ а б в Moreira (1981), p. 108.
  17. ↑ Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF) // Tabela 8.1 – População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas – 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010.
  18. ↑ Azevedo (1971), pp. 74 – 75.
  19. ↑ Enciclopédia Barsa, vol. 10 (Rio de Janeiro: Encyclopaedia Britannica do Brasil, 1987), p. 355.
  20. ↑ Azevedo (1971), p. 74.
  21. ↑ а б Azevedo (1971), p. 161.
  22. ↑ Maria Stella Ferreira-Levy, "O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972), Revista de Saúde Pública Volume 8, suplemento. Junho 1974.) (1974). Tabela 2, p. 74.
  23. ↑ Fernando Fonseca de Queiroz. Brasil: Estado laico e a inconstitucionalidade da existência de símbolos religiosos em prédios públicos // Jus Navigandi, октомври 2005. Посетен на 30 ноември 2009 г.
  24. ↑ Senado aprova acordo com o Vaticano
  25. ↑ Brazil // International Religious Freedom Report. U.S. Department of State, 8 ноември 2005.
  26. ↑ Census 2000, IBGE. „População residente por cor ou raça e religião“.
  27. ↑ "Language Born of Colonialism Thrives Again in Amazon", New York Times. Посетен на 2008-07-14.
  28. ↑ Pomerode institui língua alemã como co-oficial no Município. // Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 5 септември 2010.
  29. ↑ Portuguese language and the brazilian singularity
  30. ↑ а б в Languages of Brazil // Ethnologue. Посетен на 9 юни 2008.
  31. ↑ Nash, Elizabeth. Portugal pays lip service to Brazil's supremacy // The Independent, 2 май 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  32. ↑ DW-World.de, O alemão lusitano do Sul do Brasil
  33. ↑ O talian.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Население на Южна Америка по страни
Суверенни държави
Зависими територии
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Население_на_Бразилия&oldid=12167534“.