Климат на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер

Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат.[1] Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и мусонна (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, степна (Bsh) и пустинна (Bwh) в североизточните райони, саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, влажносубтропичен (Cfa, Cwa и Cwb) в централните планински области и в южните райони.

Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в Северна и полупустинни региони в Североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в Южна и тропическата савана в Централна Бразилия.[2] Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове.[3][4]

Екваториалният климат е характерен за голяма част от Северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече дъждове.[2] Средните температурни стойности са около 25 °C,[4] с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните.[3] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната.[3] Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[2] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[5] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[6] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[3] „Голямата суша“ от 1877-78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[7] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[8] Сушата от 1915 година също нанася големи щети.[9]

В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[2] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[4] Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.[2][3]

Екваториален[редактиране | редактиране на кода]

Тропичен[редактиране | редактиране на кода]

Влажносубтропичен[редактиране | редактиране на кода]

Субтропичен[редактиране | редактиране на кода]

Полупустинен[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежно-тропичен[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Geography of Brazil // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008. (на английски)
  2. а б в г д Brazil // Country Guide. BBC Weather. Архивиран от оригинала на 2011-02-08. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  3. а б в г д Brazil. Natural Regions // Encarta. MSN. Архивиран от оригинала на 2008-05-30. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  4. а б в Temperature in Brazil // Brazil Travel. Архивиран от оригинала на 2008-06-12. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  5. Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru // Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Архивиран от оригинала на 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008. (на португалски)
  6. CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009. (на английски)
  7. Sousa, Anastácio Q. et al. Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil // Emerging Infectious Diseases 15 (6). June 2009. (на английски)
  8. Ó Gráda, C. Famine: A Short History // Princeton University Press, 2009. Архивиран от оригинала на 2016-01-12. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
  9. Barbosa, Francisco Ivo et al. Participatory Management of Reservoir Fisheries in North-Eastern Brazil // FAO, 2011. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]