Карло I Гонзага-Невер
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Гонзага.
| Карло I Гонзага-Невер Charles Ier Gonzague | |
| херцог на Мантуа и на Монферат | |
 Портрет на Карло I Гонзага в Арденския музей | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 септември 1637 г.
|
| Погребан | базилика „Санта Барбара“ в Мантуа |
| Управление | |
| Период | 25 декември 1630 – 22 септември 1637 |
| Предшественик | Винченцо II Гонзага |
| Наследник | Карло II Гонзага-Невер |
| Други титли | херцог на Невер херцог на Ретел княз на Порсиан княз на Брезол |
| Герб | |
.png) | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага: Гонзага-Невер |
| Баща | Лудовико Гонзага-Невер |
| Майка | Хенриета дьо Клев |
| Братя/сестри | Катерина Гонзага-Невер Мария Енрикета Гонзага-Невер Федерико Гонзага-Невер Франческо Гонзага-Невер |
| Съпруга | Катерина Лотарингска |
| Деца | Франческо Гонзага-Невер Карло II Гонзага-Невер Фердинандо Гонзага-Невер Мария Луиза Гонзага-Невер Бенедета Гонзага-Невер Анна Мария Гонзага-Невер |
| Карло I Гонзага-Невер в Общомедия | |
Карло I Гонзага-Невер (на италиански: Carlo I di Gonzaga-Nevers; * 6 май 1580, Париж, Кралство Франция; † 22 септември 1637, Мантуа, Херцогство Мантуа) от рода Гонзага-Невер е херцог на Невер и на Ретел (1595 – 1637) и 7-и херцог на Мантуа и на Монферат (1630 – 1637).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на мантуанския принц Лудовико Гонзага-Невер (1539 – 1595), херцог на Невер и на Ретел, и на съпругата му Хенриета дьо Клев (1542 – 1601), чрез брак херцогиня на Невер. Има двама братя и две сестри:
- Катерина (1568 – 1629), херцогиня на Лонгвил като съпруга на Анри I Орлеански-Лонгвил;
- Мария Енрикета (1571 – 1601), херцогиня на Майен и Егийон като съпруга на Анри Лотарингски;
- Федерико (1573 – 1574);
- Франческо (1576 – 1580)
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1595 г. наследява баща си. През февруари 1599 г. се жени за Катерина Лотарингска-Майен-Гиз, дъщеря на Шарл II Лотарингски, херцог на Майен.
През 1606 г, основава Шарлевил („градът на Карло“) в Североизточна Франция в неговите земи на Ретел, който става столица на неговото Княжество. През 1624 г. основава Ордена на християнската милиция, чиято цел е да съюзи европейските принцове за започване на кръстоносен поход срещу турците.[1][2]
Той жени на 25 декември 1627 г. сина си Карло II Гонзага за Мария Гонзага, племенница-наследница на херцог Винченцо II Гонзага.
През 1627 г., след смъртта на своя братовчед Винченцо II Гонзага, последният потомък на пряката линия на Гонзага, Карло I наследява Херцогство Мантуа, срещайки съпротивата на херцога на Савоя Карл Емануил I Савойски, който е насочил вниманието си към Маркграфство Монферат и преди всичко към Испания и империята, които не го оценяват профренско присъствие пред портите на Миланското херцогство. През 1628 г. Фердинанд II изпраща своя комисар, граф Йохан фон Насау-Зиген, в Италия, изисквайки Карло I да предаде своите държави на императора, докато не бъде решено кой да получи наградата.[3] Избухва Войната за мантуанското наследство. Карло I разчита на подкрепата на краля на Франция Луи XIII, който обаче не се намесва военно, за да му помогне, когато император Фердинанд II изпраща армия от ландскнехти да обсадят Мантуа през 1629 г., водени от генерал Йохан фон Алдринген и Матиас Галас.[4] Обсадата продължава до юли 1630 г. и накрая градът, жертва на глад и чума, причинила 25 000 смъртни случая, отстъпва и е брутално разграбен от имперските войски.
Последвалите дипломатически действия позволяват на Карло I , който е намерил убежище със сина си и снаха си в границите на Папската държава, да се върне в херцогството, което сега е в края на силата си, през 1631 г., и най-накрая да поеме управлението, въпреки че прави различни териториални отстъпки на Савойците и Гонзага ди Гуастала. Мантуанският двор, подобно на останалата част от херцогството, е толкова опустошен и гол, че херцогското семейство трябва да получи помощ от други италиански дворове, особено от Венецианската република, за да се снабди със средствата за основни нужди. През следващите години той работи за икономическото възстановяване на херцогството, оставяйки добър спомен за работата си[5]. Въпреки това, поради катастрофалната икономическа ситуация, е принуден да завърши продажбата на колекцията на Гонзага, вече започната от неговия предшественик Винченцо II Гонзага.
Карло I умира през 1637 г. на 57-годишна възраст, оставяйки управлението на прекия си племенник Карло III Гонзага-Невер (неговите мъжки деца са починали преди баща си), под регентството на майка си Мария Гонзага. Погребан е в базиликата „Санта Барбара“ в Мантуа.[6]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1 февруари 1599 в Соасон за Катерина Лотарингска-Майен-Гиз (1585 – 1 март 1618, Париж), дъщеря на Шарл II Лотарингски, херцог на Майен, от която има шест деца:
- Франческо Гонзага-Невер (17 юни 1606, Шарлевил – 14 октомври 1622, пак там), наследствен принц на Херцогство Ретел (1619) като Франсоа III дьо Ретел; неженен и бездетен;
- Карло II Гонзага-Невер (1609 – 1631), херцог на Невер и Ретел и Майен, умира преди баща си; ∞ 25 декември 1627 за Мария Гонзага (1609 – 1657), дъщеря на херцог Франческо IV Гонзага от Мантуа – техният син Карло III Гонзага става 9-и херцог на Мантуа и Монферат;
- Фердинандо Гонзага-Невер (1610, Шарлевил – 1632, пак там), херцог на Майен, неженен и бездетен;
- Мария Луиза Гонзага-Невер (18 август 1611, Невер или Париж – 10 май 1667, Варшава), позната в Полша като Лудовика Мария, ∞ 1) 5 ноември 1645 (чрез представител), 10 март 1646 във Варшава за Владислав IV Васа (1595 – 1648) крал на Полша, от когото няма деца; ∞ 2) 29 май 1649 за Ян II Кажимеж (1609 – 1672), крал на Полша, от когото има 2 деца;
- Бенедета Гонзага-Невер (април 1607, Невер – 20 декември 1637, Париж), монахиня, игуменка на Авне-Вал-д'Ор;
- Анна Мария Гонзага-Невер (1616, Париж – 6 юли 1684 пак там), чуждестранна принцеса ∞ 24 април 1645 Едуард (1624 – 1663), пфалцграф на Зимерн, син на Фридрих V, курфюрст на Пфалц, от когото ма 3 дъщери.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gino Benzoni: CARLO I Gonzaga Nevers, duca di Mantova e del Monferrato. in Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1977
- Carlo I Gonzaga-Nevers duca di Mantova e del Monferrato, на Treccani.it – Enciclopedie on line
- Romolo Quazza, CARLO I Gonzaga, duca di Mantova, del Monferrato, in Enciclopedia Italiana, 1931
- Giuseppe Coniglio. I Gonzaga. Varese, Dall'Oglio, 1967
- Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972
- Lorenzo Bignotti. La Zecca di Mantova e Casale (Gonzaga). Mantova, Grigoli, 1984
- Mario Castagna, Stemmi e vicende di casate mantovane, Montichari, 2002
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lo strano stemma dei Gonzaga di Nevers // Anno XXIII - N. 1 (87) - Marzo 2014.
- ↑ Goffredo di Crollalanza, Enciclopedia araldico cavalleresca, Pisa, 1878, pp.420-421.
- ↑ Storia di Mantova.
- ↑ Кардинал Ришельо, който, противопоставяйки се на съпротивата на кралицата-майка Мария де Медичи и происпанската партия на френското висше благородство, е убедил краля да подкрепи каузата на Карло I, няма възможността да се намеси ефективно по военен начин, тъй като е зает срещу бунтовете на хугенотите, първо с обсадата на Ла Рошел, който пада на 1 ноември 1628 г. след повече от година на обсадата, след това с бунтовете в Лангедок, където протестантите държат крепостите Монпелие и Алес, окончателно потушени едва в края на 1632 г. с битката при Кастелнодари (1 септември). Въпреки това, намесата в Пиемонт на френска армия от над 22 000 мъже, водена от самия Ришельо през февруари 1630 г., след поредица от битки, в които савойската армия имаше най-лошото и след окупацията на цялата долна Вал ди Суза, вратата на Пиемонт към Франция, принуждава новия херцог на Савоя Виктор Амадей I Савойски, който току-що е наследил баща си Карл Емануил I Савойски, да се откаже от съюза с Испания и да признае правата на Карл I върху Херцогство Мантуа в замяна на платцдармите Трино и Алба (договор от Кераско от 7 април 1631 г.).
- ↑ Cronaca universale della città di Mantova. Volume III // Архивиран от оригинала.
- ↑ Il cimitero ducale
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Gonzaga 3: Carlo I Gonzaga, genealogy.euweb.cz
- La place Ducale, coeur battant de Charleville (20/07/2006)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo I di Gonzaga-Nevers в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
