Карло I Малатеста ди Соляно

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Малатеста.

---

Карло I Малатеста ди Соляно Carlo I Malatesta di Sogliano
I. Граф на Соляно II. Граф на Пондо
Роден	Соляно
Починал	1486 Соляно
Погребан	Църква „Сан Франческо“ (Верукио)
Управление
Период	I. ок. 1452 – 1486
Предшественик	I. Джовани IV Малатеста ди Соляно
Наследник	I. Рамберто Новело II Малатеста ди Соляно
Други титли	Господар на Пенабили, Ронкофредо, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Гаджо, Вилалта, Спинело, Сан Мартино ин Конверсано, Монтекодруцо, Сегуно, Торнано, Сера и Борги
Семейство
Род	Малатеста: Малатеста от Соляно
Баща	Джовани IV Малатеста ди Соляно
Майка	Изабела Висконти
Братя/сестри	Джована
Съпруга	Чечилия Риналдини
Деца	Джироламо Виоланта Андроника Изабела Дианора Извънбр. Рамберто Новело II Малатеста Камила Пандолфо

Карло I Малатеста ди Соляно (на италиански: Carlo I Malatesta di Sogliano; * Соляно, † 1486, пак там) от кадетския клон Малатеста от Соляно на рода Малатеста е суверенен граф на Соляно и владетел на Пенабили, Ронкофредо, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Гаджо, Вилалта, Спинело, Сан Мартино ин Конверсано, Монтекодруцо, Сегуно, Торнано, Сера и Борги около 1452 г., и граф на Пондо от 25 юни 1452 г.

Произход

Той е син на Джовани IV Малатеста ди Соляно († ок. 1452), който с брат му Малатеста III е суверенен граф на Соляно и владетел на Пенабили, Ронкофредо, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Гаджо, Вилалта, Спинелло, Сан Мартино ин Конверсето, Монтекодруцо, Сегуно, Торнано, Сера и Борги около 1442 г., и на съпругата му Изабела Висконти.

Има една сестра:

• Джована, съпруга на Андроино ди Биордо дели Убертини, граф на Пондо

Биография

На 25 юни 1455 г. е провъзгласен за граф на Пондо (отнет от собственика му) от епископа на Сарсина, узурпирайки феодалното право на абат на Сан Джовани ин Галеата, който го е дал на Убертините.

Първоначално е съюзник на роднината си Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини, но впоследствие, на 6 юли 1456 г., сключва договор с брат му Доменико Малатеста Новело, господар на Чезена, и с Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино. През 1460 г. Пенабили е даден на Папската държава, която го дава на Да Монтефелтро.

Капитан е на папската армия през 1462 г. Служи на Да Монтефелтро като наместник на Светия престол и воюва срещу Римини и Чезена, а папският легат му обещава, че ще му бъдат запазени всички територии, държани от него, зависими от Папската държава. При мира от 1463 г. папата го обявява за свой съюзник и го прави вечен викарий на Сан Джовани ин Галилея.

През 1463 г. продава Борги на Светия престол и на 7 април 1464 г. е обявен за владетел на Руфиано и Пратолина с папска була (срещу заплащане на годишна сума). През 1466 г. завзема номинално даденото му преди това Графство Пондо (с Мелето, Сапето, Чиня, Букио, Монтегуиди, Поцуоло Валендзера, Сасета и Соазия), като изгонва младия Биордо дели Убертини, негов племенник, който е назначен за пазител и който трябва да подпише отказа от Пондо и Спинело под смъртна заплаха.

След като господар на Римини през 1468 г. става Роберто Малатеста, син на Сиджизмондо, Карло I се опитва да си върне приятелството му и след няколко години успява, за което вероятно съдействат венецианците, чиито военни услуги изпълнява. През 1481 г. Роберто освобождава от всякакви данъци и такси местата под негова юрисдикция.

През 1470 г. служи като капитан във Венеция.

Той е граф на Монтекодруцо заедно с двамата си извънбрачни сина (легитимирани с папска була) за краткия понтификат през 1485 г.;в нея папата постановява, че в бъдещето унаследяване извънбрачните синове трябва да наследяват за сметка на законнородените дъщери.

Умира през 1486 г. и е погребан в църквата „Сан Франческо“ във Верукио.

Брак и потомство

∞ за Чечилия Риналдини, от която има един син и четири дъщери:

• Джироламо († 1465 млад), сгоден 23 август 1464 за Джентиле, дъщеря на Федерико да Монтефелтро
• Изабела, ∞ за Остазио дей Тиберто от Чезена
• Андроника, ∞ за граф Антонио Малатеста ди Гиаджоло
• Виоланта († пр. 1485), ∞ за Алесандро Отоно († 1485), господар и викарий на Мателика
• Дианора

Има няколко извънбрачни деца.

От Пиерина от Таламело има двама сина:

• Рамберто Новело II „Философът“ (* 1475, † 1523), узаконен с папска була 1485; ∞ 1. за Мария Дзоали († 1507), 2. за метресата си Анджелина. Има тринадесет деца.
• Малатеста († 19 декември 1528, Павия), узаконен с папска була 1485, господар на Гаджо и на Вилалта, абат комендатор на Сант Амброджо ди Ранкио (оставка 1486 г.) и на Сан Бартоломео и Мартино ди Монтерифи (оставка 1486), одитор на кардинал Рафаеле Риарио до 1486 г., граф на Монтекодруцо за краткия понтификат от 1485 г., господар от 1513 на Монтекодруцо, Сера, Торнано и Чола дей Малатести, капитан на Флоренция 1498 и 1504, на Венеция април 1513 г. и венециански губернатор на Фриули декември 1513 г., генерал на артилерията на Венеция 1528 г.; ∞ за Лаура († 23 август 1517), дъщеря на Франческо дели Убалдини, от която има четири деца.

От неизвестни жени има:

• Камила
• Пандолфо († на 6 г.)

Източници

• Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XIX
• Giovanni Berchet, I Malatesta a Venezia, Venezia, Tipografia del Commercio, 1862
• P. Farulli, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724
• Paolo Bonoli, Istoria della città di Forlì, Forlì, 1661
• Carlo Malatesta di Sogliano, на condottieridivettura.it

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo I Malatesta de Sogliano в Уикипедия на каталонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​