Рамберто Новело II Малатеста

Вижте пояснителната страница за други личности с името Рамберто Малатеста.

---

Рамберто Новело II Малатеста
I. Граф на Соляно II. Граф на Монтекодруцо III. Граф на Пондо
Роден	ок. 1475 Италия
Починал	5 юли 1532 Соляно
Управление
Период	I. 1486 – 1532
Предшественик	I. Карло I Малатеста ди Соляно
Наследник	II. Карло II Малатеста ди Соляно
Други титли	Господар и вечен папски викарий на Сан Джовани ин Галилея, господар на Ронкофредо, Чола, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Сан Мартино ин Конверсето, Сегуни, Спинело, Торнано, Пратолина, Руфиано, Мелето, Чиня, Букио, Монтегуиди, Поцуоло, Валендзера, Сасета, Соазия и Сера.
Семейство
Род	Малатеста: Малатеста от Соляно
Баща	Карло I Малатеста ди Соляно
Майка	Пиерина от Таламело
Братя/сестри	Малатеста Природени: Джироламо Виоланта Андроника Изабела Дианора Камила Пандолфо
Съпруга	Мария Дзоали Анджелика
Деца	Пирета Галеото Агата Корнелио Карло II Алесандро Франческо Катерина Виоланта Лукреция Чечилия Извънбр.: Джовани

Рамберто Новело II Малатеста, наречен Бонатеста или Рамберто Философът (на италиански: Ramberto Novello II Malatesta detto Bonatesta o Ramberto il filosofo; * ок. 1475 , † 5 юли 1532, Соляно) от кадетския клон Малатеста от Соляно на рода Малатеста е кондотиер, суверенен граф на Соляно, граф на Монтекодруцо, граф на Пондо, господар и вечен папски викарий на Сан Джовани ин Галилея, господар на Ронкофредо, Чола, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Сан Мартино ин Конверсето, Сегуни, Спинело, Торнано, Пратолина, Руфиано, Мелето, Чиня, Букио, Монтегуиди, Поцуоло, Валендзера, Сасета, Соазия и Сера.

Произход

Извънбрачен син на Карло I Малатеста ди Соляно и на метресата му Пиерина от Таламело, той е узаконен с була на папа Сикст IV през 1485 г.

Има един брат:

• Малатеста († 1528), узаконен с папска була 1485, господар на Гаджо и на Вилалта, абат комендатор на Сант Амброджо ди Ранкио (оставка 1486 г.) и на Сан Бартоломео е Мартино ди Монтерифи (оставка 1486), одитор на кардинал Рафаеле Риарио до 1486 г., граф на Монтекодруцо за краткия понтификат от 1485 г., господар от 1513 на Монтекодруцо, Сера, Торнано и Чола дей Малатести, капитан на Флоренция 1498 и 1504, на Венеция април 1513 г. и венециански губернатор на Фриули декември 1513 г., генерал на артилерията на Венеция 1528 г., съпруг на Лаура дели Убалдини.

Има и един природен брат и четири природени сестри от брака на баща си, както и един природен брат и една природена сестра от извънбрачни връзки.

Биография

Образован във Флоренция, той има Марсилио Фичино сред своите учители и се изтъква в литературните и педагогическите дисциплини, и поради това е наречен Рамберто Философът. Негови приятели са синовете на Лоренцо Великолепни. През 1498 г., когато те с помощта на Венеция се опитват да се върнат като господари във Флоренция (от където са изгнаници), той предлага да ги въведе в Тоскана през своята държава Соляно, която е гранична; през зимата на 1499 г. въвежда венецианската войска в Казентино. След сключването на мир остава верен на Венеция, за която през 1503 г. окупира Вал Ламоне, Сантарканджело, Верукио и град Фаенца.

С папска була от 7 юли 1487 г. получава инвеститурата за три поколения и издигането на Сан Джовани ди Галилея в графство, Таламело (с годишна сума, която трябва да плаща), но като Графство Таламело, с правото на папски викарий, обявен е за граф на Монтекодруцо заедно с баща си и получава инвеститурата за замъците на Соляно, Стригара, Сан Мартино ин Коверсето, Чола д'Алардо, Торнано, Сера, Букио, Пондо, Спинело, Сегуно, Чиня и Праталина.

Той е капитан на армията на Венецианската република през 1493 г.

Добре запознат с философията, астрономията и математиката, той посещава Платоновата академия във Флоренция между 1490 и 1493 г. и написва „Adversus falsas astrologantium minitationes conventu planetarum in signo piscium“ през 1524 г.

През 1507 г. е нападнат от Чезаре Алидозио, господар на Кастел дел Рио. Той не оказва съпротива, но бяга във Флоренция, за да моли за помощ, която не му е предоставена, тъй като републиката е окупирана във войната с Пиза. През същата година, поради смъртта на жена му от негова ръка, той е обявен за лишен от феодите си, но си ги възвръща през 1512 г. През 1508 г. отстъпва Ронкофредо на папата.

След като папа Юлий II умира през 1513 г., Рамберто, подпомогнат от брат си Малатеста, с голям брой войници нахлува на територията на Романя. Но след като за папа е избран Лъв X – приятел на Рамберто, той получава местата, наследени от баща му чрез намесата на папата. За да демонстрира благодарността си към брат си, той му дава част от наследството на баща си, а също така се показва благодарен на Медичите, вдигайки оръжие за Лоренцо, когато той се заема с превземането на Херцогство Урбино. Участва във всички събития на войната. По-късно става пазител на Чезена благодарение на папата.

Преминава на служба на Франческо Мария I дела Ровере, херцог на Урбино, и остава там до смъртта си през 1532 г.

За да се разграничи от другите членове на семейството си, иска да го наричат „Бонатеста“, а не „Малатеста“.

Брак и потомство

Омъжва се два пъти:

∞ 1. за Мария Дзоали († 1507, убита от него по инициатива на метресата му), дъщеря на Николо Дзоали от Генуа и на Петруча Риарио от Савона, от която има пет сина и шест дъщери:

• Пирета, наследница на Графство Таламело, от което се отказва в полза на сина си, ∞ за Филипо I Дория, граф на Сасокорваро и на Каноза
• Галеото († сл. 1561), абат комендатор на Сант Амброджо ди Ранкио, абат комендатор на сан Мартино и Бартоломео ди Монтерифи, апостолски протонотарий, камерхер на кардинал Фарнезе (бъдещ папа Павел III); след смъртта на баща си краде семейното богатство и се установява в Пондо. Има две извънбрачни дъщери.
• Агата, ∞ за граф Галеото Малатеста ди Валдопио
• Корнелио († 1571, Сан Джовани ин Галилея), граф на Сан Джовани ин Галилея, капитан на Венеция; ∞ за Батиста Бернардини, дъщеря на Акиле Бернардини, граф на Маса, от която има четирима сина
• Карло II († 10 октомври 1544), граф на Соляно, граф на Таламело, граф на Пондо, граф на Монтекодруцо, вечен папски викарий за Сан Джовани ин Галилея, господар на Ронкофредо, Чола, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Сан Мартино ин Конверсето, Сегуни, Спинело, Торнано, Пратолина, Руфиано, Мелето, Чиня, Букио, Монтегуиди, Поцуоло, Валендзера, Сасета, Соазия и Сера през 1586; ∞ 1521 за Елизабета Грити, патриция на Венеция, от която има двама сина и четири дъщери. Има и четири извънбрачни деца.
• Александро
• Франческо, наследник на Сан Мартино ин Конверсето през 1532 г., но го продава на своя роднина Камило Джамбатиста и живее с флорентинка от нисша класа (Джована Микели)
• Катерина, ∞ за Отавиано Дела Дженга
• Виоланта, ∞ за Франческо Монтиколи
• Лукреция, монахиня
• Чечилия, ∞ за Франческо Рипа.

2. за метресата си Анджелина

Има и един извънбрачен син:

• Джовани († 1577), граф на Сан Джовани ин Галилея с брат си Корнелио през 1532, баща на Семпронио

Източници

• Pompeo Litta, Famiglie celebri in Italia. Malatesta di Rimini. Tav XXII. Torino, 1835.
• Ammirato Scipione, Storie fiorentine, Firenze, 1647
• Bonoli Paolo, Istoria della città di Forlì, Forlì, 1661
• Clementini Cesare, Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell'origine e vite dei Malatesti, Rimini, 1617ь
• Farulli P., Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724
• Francesco Sansovino, Dell'origine e fatti delle famiglie illustri d'Italia, Venezia, 1670
• Zazzeri Raimondo, Storia di Cesena, Tipografia Vignuzzi, 1889

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rambert III Novello Malatesta de Sogliano“ и страницата „Ramberto Novello Malatesta“ в Уикипедия на каталонски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.