Карл Филип фон Шварценберг
| Карл Филип фон Шварценберг Karl Philipp zu Schwarzenberg | |
|---|---|
| княз на Шварценберг, ландграф на Зулц и Клетгау, австрийски фелдмаршал | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 15 октомври 1820 г.
|
| Погребан | Чехия |
| |
 | |
| Семейство | |
| Род | Шварценберги |
| Баща | Йохан I |
| Карл Филип фон Шварценберг в Общомедия | |
Карл I Филип Йохан Непомук Йозеф фон Шварценберг (на немски: Karl I Philipp Johann Nepomuk Joseph; * 15 април 1771 във Виена; † 15 октомври 1820 в Лайпциг) е немско-бохемски благородник, от 1804 г. княз на Шварценберг (2. майорат), ландграф на Зулц и Клетгау, австрийски фелдмаршал, също посланик в Санкт Петербург и Париж. Той е главен командир на обединените войски против Наполеон Бонапарт в битката при Лайпциг 1813 г.[1]
Той е третият син (от 13 деца) на 5. княз Йохан I Йозеф фон Шварценберг (1742 – 1789) и съпругата му графиня Мария Елеонора фон Йотинген-Валерщайн (1747 – 1797), дъщеря на княз Филип Карл Доминик фон Йотинген-Валерщайн (1722 – 1766) и княгиня Шарлота Юлиана фон Йотинген-Балдерн (1728 – 1791).
Шварценберг е от 1788 г. на австрийска военна служба и участва в Турската война 1789 г. и във Войната на Първата коалиция, се отличава се на 1 май 1792 г. През 1796 г. той става полковник, на 10 август 1796 г. генерал-майор, на 3 септември 1800 г. фелдмаршал-лейтенант.
През 1802 г. Карл Филип фон Шварценберг получава територия от най-големия си брат Йозеф II Йохан (1769 – 1833), 6. княз на Шварценберг, херцог в Крумау.
През 1804 г. Карл Филип е издигнат на княз на Шварценберг (Втори майорат). Той купува (1819) и други територии.[2]
Шварценберг е повишен на 26 септември 1809 г. на генерал на кавалерията. През 1809 г. той става рицар на австрийския орден на Златното руно. Той има и други награди. През 1810 г. той е изпратен като австрийски посланик в Париж. Той ръководи 1812 г. австрийска помощна войска през Руския поход до Полша. На 2 октомври 1812 г. той е фелдмаршал. Края на юни 1813 г. той е главен командир на обединените войски (ок. 225 000 мъже) против Наполеон. Шеф на щаба тогава е фелдмаршал-лейтенант Радецки.
На 31 март 1814 г. Шварценберг навлиза победоносно в Париж. Той получава множество награди от тримата победоносни монарси и император Франц I го прави президент на дворцовия военен съвет. На 5 май 1814 г. той напуска главното командване и се връща в именията си в Бохемия.
През март 1815 г. той отново има главното командване на австрийската войска. На 17 юли той участва отново във второто влизане в Париж и след това се оттегля в имението си в Орлик.
.jpg)
Шварценберг получава удар на 13 януари 1817 г. и се парализира. Карл Филип фон Шварценберг умира на 49 години на 15 октомври 1820 г. в Лайпциг. Той е погребан във фамилното гробно място във Витингау (Требон). Австрийският император Франц I нарежда тридневен държавен траур за военачалника. По-късно саркофагът му е преместен в „гробната капела Шварценберг“ в дворцовия парк Орлик.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Карл I Филип фон Шварценберг се жени на 28 януари 1799 г. във Виена за графиня Мария Анна фон Хоенфелд (* 20 май 1767 / 20 април 1768 в Линц; † 2 април 1848 във Виена), вдовица на 6. княз Пал Антал Анселм Естерхази де Галанта (1738 – 1794), дъщеря на граф Ото Франц де Паула фон Хоенфелд (1731 – 1776) и фрайин Мария Анна Франциска фон Щайн цу Жетинген (1741 – 1801). Те имат три сина:[3][4]
- Фридрих Карл Филип Йохан Непомук Йозеф фон Шварценберг (* (* 30 септември 1800, Виена; † 6 март 1870, Виена, погребан в Орлíк (Ворлик), Бохемия), 2. княз на Шварценберг (2. майорат), австрийски императорски генерал-майор и писател
- Карл Филип Боромеус фон Шварценберг (* 21 януари 1802, Виена; † 25 юни 1858, Виена, погребан в Требон, до Орлик 1864), 3. княз на Шварценберга (2. майорат), офицер, женен на 26 юли 1823 г. в Либоховице за графиня Йозефина Мария Вратиславова з Митровиц (* 16 април 1802, Прага; † 17 април 1881, Прага); имат син и две дъщери
- Леополд Едмунд Фридрих фон Шварценберг (* 18 ноември 1803, Виена; † 17 ноември 1873 в замък Орлик, Бохемия), австрийски фелдмаршал
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, Karl Philipp Fürst]. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 33. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 94 – 118.
- Adolf Schinzl: Schwarzenberg, Karl, Fürst zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 33, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 306 – 311.
- Karl Fürst zu Schwarzenberg: Geschichte des reichsständischen Hauses Schwarzenberg. Degener, Neustadt an der Aisch 1963, (Bibliothek familiengeschichtlicher Arbeiten 30), (Veröffentlichungen der Gesellschaft für Fränkische Geschichte 9, 16)
- Karl Schwarzenberg: Feldmarschall Fürst Schwarzenberg. Der Sieger von Leipzig. Herold, Wien u. a. 1964.
- Ch. Mentschl–E. Wohlgemuth: Schwarzenberg Karl I. Philipp Fürst zu (Sekundogenitur). In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 12, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2005, ISBN 3-7001-3580-7, S. 22
- Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 33. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 2 – 10
- Fürst Karl zu Schwarzenberg: Geschichte des reichsständischen Hauses Schwarzenberg. Degener, Neustadt an der Aisch 1963.
- Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1965 429.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A. Prokesch: Denkwürdigkeiten aus dem Leben des Feldmarschalls Fürsten Carl zu Schwarzenberg (Google Books)
- ↑ Johann Gottfried Sommer Das Königreich Böhmen, Bd. 9 Budweiser Kreis, 1840, S. 44
- ↑ Schwarzenberg 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karl Fürst zu Schwarzenberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Rudolf Fuhrer: Schwarzenberg, Karl Philipp von. Швейцарски исторически лексикон.
- Feldmarschall Fürst von Schwarzenberg, napoleon-online.de
- Schwarzenberg, angelfire.com
- Schwarzenberg, Hochadelsgeschlecht – AEIOU