Карл Юхан Андерсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Юхан Андерсон
Karl Johan Andersson
шведски изследовател
ST-Andersson.jpg
Роден
Починал
9 юли 1867 г. (40 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция
Научна дейност
Образование Лундски университет
Карл Юхан Андерсон в Общомедия

Карл Юхан Андерсон (на шведски: Karl Johan Andersson, на английски: Charles John Andersson) е шведски изследовател на Южна Африка, ловец, търговец, любител естественик и орнитолог.

Ранни години (1827 – 1849)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 март 1827 година във Вермланд (на шведски: Vãrmland), Швеция, като незаконно дете на английски ловец и шведска служителка в английска компания. Израства в Швеция и още от малък придружава баща си в неговите ловни експедиция, опознава шведската природа и започва събирането на биологични образци. През 1847 записва Университета в Лунд, но през 1849 го напуска и заминава за Лондон, за да събере пари за пътуванията си по света.

Експедиционна дейност (1850 – 1861)[редактиране | редактиране на кода]

През 1850 – 1851 година, заедно с английски психолог и антрополог Френсис Галтън, извършва експедиция в Намибия с цел достигане до езерото Нгами.

През септември 1850 от Китовия залив (22º 50` ю.ш., на югозападното крайбрежие на Африка) двамата се изкачват по долината на река Свакоп до основаната през 1848 немска протестантска мисия Отджимбингве в средното течение на реката. На северозапад от мисията изследват планината Еронго (2350 м). В северната част на платото Дамараленд (Damaraland) изследват планината Оматако (2086 м). Оттам двамата изследователи продължават на север и северозапад и на север от планината, в подножието на безводното карстово плато Отави, откриват солената падина Етоша (19°00′ ю. ш. 16°30′ и. д. / 19° ю. ш. 16.5° и. д., 4000 км2), превръщаща се по време на обилни валежи в голям плитък водоем. На север от нея първи посещават областта Овамболенд. На обратния път двамата проследяват и изследват сухата долина Оматако. След посещението на Овамболенд пътешествениците се опитват да осъществят своя първоначален замисъл – да проникнат към езерото Нгами, но претърпяват неуспех поради пълната невъзможност да си доставят питейна вода, поради голямата суша в района и пресъхването на кладенците.

В началото на декември 1851 година, се завръщат в Китовия залив, от където Галтън след един месец заминава за Европа, а Андерсон започва да се готви за нов опит за достигане до езерото. Въпреки привидния неуспех на експедицията са извършени множество маршрутни топографски снимки, определени са астрономически координатите на няколко пункта, измерени са надморски височини, събрани са обилни естественоисторически и етнографски материали, които допринасят за опознаването на неизвестния дотогава район.

През 1852 пресича пустинята Голяма Намаква от север на юг по долината на река Грейт Фиш (Голяма Рибна река).

През 1853 от Китовия залив тръгва на изток и достига до езерото Нгами. Съставя му първата карта, изследва долното течение на река Таохе (най-големия ръкав от делтата на река Окаванго), вливаща се в него от северозапад и събира богати зооложки колекции.

През 1855 се завръща за кратко в Лондон, където публикува първата от множеството си книги „Езерото Нгами“ (в два тома) и през същата година отново се завръща в Намибия и е назначен за управител на мините, но скоро напуска поста си и отново поема на експедиции.

През 1858 тръгва на север-северозапад от средното течение на река Свакоп (мисията Отджимбингве). Движи се през западната част на платото Дамараленд и пръв от европейците достига до 19º ю.ш. в полупустинното плато Каоко (1638 м), но отново поради отсъствие на питейна вода е принуден да се върне.

През януари 1859, отново от мисията Отджимбингве се отправя на североизток и през март достига до средното течение на река Окаванго. На брега на реката Андерсон и голяма част от неговите спътници-африканци заболяват от жълта треска и се задържат там до настъпването на сухия сезон, като се оказват отрязани от света поради пълното безводие. През 1861 в Лондон излиза от печат книгата му „Река Окаванго“.

Следващи години (1862 – 1867)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от последната експедиция се жени в Кейптаун и се установява в селището Отджимбингве. Основното му занятие е лова, чрез приходите от който успява да издаде няколко книги.

През 1867 предприема последната си експедиция с цел подобряване на комуникацията и търговията между Намибия и Ангола, но на връщане на 9 юли умира. Погребан е в Намибия.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Lake Ngami, London, 1855;
  • The Okavango River, London, 1861.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 193 – 196. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles John Andersson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.