Карнеад
| Карнеад Καρνεάδης | |
| древногръцки философ | |
 Римско копие на бюст на Карнеад от 2 век пр.н.е. | |
| Роден |
213 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 129 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Школа | Платонизъм (Академически Скептицизъм) |
| Карнеад в Общомедия | |
Карнеад (на старогръцки: Καρνεάδης Karneádēs; на латински: Carneades, Karneades; * 214/213 пр.н.е. в Кирена; † 129/128 пр.н.е. в Атина) е гръцки философ и схоларх на Платоновата академия по времето на елинизма, когато преподаваното там клони към скептицизма. [1]Понякога е наричан Карнеад Стари, за да се различава от своя ученик със същото име. Не оставил писмени съчинения, макар че дълго години преподавал и имал множество слушатели..
Роден е в Кирена, днешна Либия, но се установява в Атина, където отишъл да изучава стоическата философия, излагана от Хризип.[2] В Платоновата академия учи при Хегезин от Пергамон, който тогава е неин ръководител. Посещава и лекциите по логика на Диоген Вавилонски, ръководителя на стоическата философската школа, Стоа.
През 155 пр.н.е. атинските управители изпращат в Рим „философска делегация“ от ръководители на трите (от четирите) най-големи философски школи в Атина, за да пледират преразглеждането наложените на града санкции. Карнеад представял академията, Диоген — Стоата, и Критолай от Фазелис - Перипат.
Неговият най-голям противник е философът Антипатър от Тарс, наследникът на Диоген като ръководител на Стоа.
Карнеад е много работлив и не се жени. Той оставял ноктите на ръцете му да растат. Карнеад напуска ръководството на училището през 137/136 пр.н.е. по здравословни причини – вероято е ослепял — но не се самоубива като противника му Антипатър от Тарс.
Негови наследници са учениците му Карнеад Млади († 131/130 пр.н.е.) и след това Кратес от Тарсос († 127/126 пр.н.е.) и Клитомах († 110/109 пр.н.е.).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Радев Р.,, История на античната философия. От Платон до Карнеад.,София: Наука и изкуство, 1983, с. 426
- ↑ Диоген Лаерций, Животът на Философите, кн 4.9
- Tiziano Dorandi, François Queyrel, Carnéade de Cyrène. In: Richard Goulet (Hrsg.): Dictionnaire des philosophes antiques. Band 2. CNRS Éditions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 224–227.
- Woldemar Görler, Karneades. Grundriss der Geschichte der Philosophie. Die Philosophie der Antike. 4/2: Hellmut Flashar: Die hellenistische Philosophie. Schwabe, Basel 1994, ISBN 3-7965-0930-4, S. 849–897.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диоген Лаерций, Karneades, Perseus Project
|
