Карнеад
|
Карнеад Καρνεάδης |
|
|---|---|
| древногръцки философ | |
 Римско копие на бюст на Карнеад от 2 век пр.н.е. |
|
|
|
|
| Роден |
214 г. пр.н.е.
|
| Починал |
129 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Школа | Скептицизъм |
| Карнеад в Общомедия | |
Карнеад (на старогръцки: Καρνεάδης Karneádēs; на латински: Carneades, Karneades; * 214/213 пр.н.е. в Кирена; † 129/128 пр.н.е. в Атина) е прочут гръцки философ - скептик през еленизма. Той е наричан Карнеад Стари, за да се различава от неговия ученик със същото име.
Той е родом от Кирена в днешна Либия и отива да живее в Атина и там е ръководител (шоларх) на Платоновата академия. Той има много ученици, има голям авторитет в академията и не е писал произведения.
Карнеад отива в Атина и следва в Платоновата академия при Хегезин от Пергамон, който тогава ръководи академията. Той посещава и лекциите по диалектика на Диоген Вавилонски, ръководителят на стоическата философската школа, Стоа. Преди 155 пр.н.е. той последва ръководителят Хегезин.
През 155 пр.н.е. атинските управители изпращат Карнеад и други, т.нар. „философска делегация“ от ръководителите на трите от четири най-големи философски училища в Атина, до Рим. Карнеад представя академията, Диоген — Стоата, и Критолай от Фазелис - Перипат
Неговият най-голям противник е философът Антипатър от Тарс, наследникът на Диоген като ръководител на Стоа.
Карнеад е много работлив и не се жени. Той оставял ноктите на ръцете му да растат. Карнеад напуска ръководството на училището през 137/136 пр.н.е. по здравословни причини – вероято е ослепял — но не се самоубива като противника му Антипатър от Тарс.
Негови наследници са учениците му Карнеад Млади († 131/130 пр.н.е.) и след това Кратес от Тарсос († 127/126 пр.н.е.) и Клитомах († 110/109 пр.н.е.).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Tiziano Dorandi, François Queyrel, Carnéade de Cyrène. In: Richard Goulet (Hrsg.): Dictionnaire des philosophes antiques. Band 2. CNRS Éditions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 224–227.
- Woldemar Görler, Karneades. Grundriss der Geschichte der Philosophie. Die Philosophie der Antike. 4/2: Hellmut Flashar: Die hellenistische Philosophie. Schwabe, Basel 1994, ISBN 3-7965-0930-4, S. 849–897.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диоген Лаерций, Karneades, Perseus Project
