Карнеад

Карнеад Καρνεάδης
	древногръцки философ
	Римско копие на бюст на Карнеад от 2 век пр.н.е.
Роден	213 година пр.н.е. Кирена
Починал	129 година пр.н.е. (84 г.) Атина
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	Скептицизъм
	Карнеад в Общомедия

Карнеад (на старогръцки: Καρνεάδης Karneádēs; на латински: Carneades, Karneades; * 214/213 пр.н.е. в Кирена; † 129/128 пр.н.е. в Атина) е прочут гръцки философ - скептик през еленизма. Той е наричан Карнеад Стари, за да се различава от неговия ученик със същото име.

Той е родом от Кирена в днешна Либия и отива да живее в Атина и там е ръководител (шоларх) на Платоновата академия. Той има много ученици, има голям авторитет в академията и не е писал произведения.

Карнеад отива в Атина и следва в Платоновата академия при Хегезин от Пергамон, който тогава ръководи академията. Той посещава и лекциите по диалектика на Диоген Вавилонски, ръководителят на стоическата философската школа, Стоа. Преди 155 пр.н.е. той последва ръководителят Хегезин.

През 155 пр.н.е. атинските управители изпращат Карнеад и други, т.нар. „философска делегация“ от ръководителите на трите от четири най-големи философски училища в Атина, до Рим. Карнеад представя академията, Диоген — Стоата, и Критолай от Фазелис - Перипат

Неговият най-голям противник е философът Антипатър от Тарс, наследникът на Диоген като ръководител на Стоа.

Карнеад е много работлив и не се жени. Той оставял ноктите на ръцете му да растат. Карнеад напуска ръководството на училището през 137/136 пр.н.е. по здравословни причини – вероято е ослепял — но не се самоубива като противника му Антипатър от Тарс.

Негови наследници са учениците му Карнеад Млади († 131/130 пр.н.е.) и след това Кратес от Тарсос († 127/126 пр.н.е.) и Клитомах († 110/109 пр.н.е.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Tiziano Dorandi, François Queyrel, Carnéade de Cyrène. In: Richard Goulet (Hrsg.): Dictionnaire des philosophes antiques. Band 2. CNRS Éditions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 224–227.
Woldemar Görler, Karneades. Grundriss der Geschichte der Philosophie. Die Philosophie der Antike. 4/2: Hellmut Flashar: Die hellenistische Philosophie. Schwabe, Basel 1994, ISBN 3-7965-0930-4, S. 849–897.