Ката Грузинска
| Ката კატა | |
| грузинска принцеса | |
| Родена | |
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Багратиони |
| Баща | Давид IV Строителя |
| Братя/сестри | Тамар Вахтанг Деметре I Зураб |
| Съпруг | неизвестен византийски принц |
Ката или Катай (на грузински: კატა, კატაჲ), наричана и Ката Багратиони, е грузинска принцеса – дъщеря на грузинския цар Давид IV Строителя. Около 1116 г. баща ѝ я омъжва във византийското императорско семейство, но самоличността на нейния съпруг не е разкрита в средновековните източници, поради което съществуват три основни съвременни хипотези относно брака ѝ.[1]
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Средновековна хроника[редактиране | редактиране на кода]
Бракът на Ката се споменава в Историята на царя на царете Давид от XII век, част от сборника „Грузински летописи“ (Картлис цховреба), която обаче не уточнява името на съпруга.[2] Хрониката възхвалява Ката и нейната сестра Тамар, съпруга на шаха на Ширван, съответно като светила на Запада и Изтока, отразяващи блясъка на своя баща.[3]
Съвременни теории[редактиране | редактиране на кода]
Сред учените съществуват различни мнения кой точно е бил съпругът на Ката. Според хипотезата, общоприета от историците в Грузия, тя се омъжва за Исак Комнин – трети син на император Алексий I Комнин, и става Ирина – име, записано от византийските източници като това на съпругата на Исак.[4] Ако хипотезата е вярна и Елена, дъщеря на Исак и Ката, наистина е била съпруга на киевския княз Юрий Долгорукий, тогава това може да предаде, чрез произход от древността, багратидско потекло на техните многобройни руски и полски потомци.[5] Друга възможност е съпругата на Исак Ирина да е била същата личност като анонимната дъщеря на Володар от Перемишл, за която от Началната руска летопис е известно, че се е омъжила също за неназован по име син на император Алексий.[6]
Друга версия, изказана през XIX от френския учен Шарл Льобьо и разпространена сред други учени от Кирил Туманов, твърди, че Ката е била омъжена за великия дука Алексий Вриений Комнин, син на кесаря Никифор Вриений Младши и Анна Комнина. Тезата стъпва върху съобщение в хрониката на Йоан Зонара, където се споменава пристигането на грузинската (абасгийска) невеста на по-големия от синовете на кесаря в Константинопол веднага след възкачването на Йоан II на престола, или малко след смъртта на Алексий I Комнин през 1118 г.[7]. Сватбата им обаче била отложена заради война до 1122 г., когато на двойна церемония Алексий Комнин и брат му Йоан Дука взели за съпруги две грузинки.[8] Докато едни изледователи интерпретират пасажа като потвърждение, че Ката се е омъжила за сина на кесаря Вриений, тъй като Зонара не споменава бащата на жениха като император, други автори отбелязват, че сведението на Зонара се разминава хронологически с информацията от Грузинската хроника, а и името на Ката той не споменава никъде, поради което тази информация може да означава, че друга грузинка е станала съпруга на Алексий Комнин Вриений.[9]
Третата хипотеза, поддържана от Пол Готие и Михаил-Димитри Стурдза, гласи, че съпругът на Ката е Алексий Комнин – най-големият син на византийския император Йоан II Комнин[1] В един схолион към историите на Йоан Цеца съпругата на Алексий Комнин е спомената с грузинското име Ката.[10] Тази теория обаче страда от хронологически недостатъци: известно е, че Алексий е бил женен два пъти, като първият му брак е сключен около 1122 г. с жена, наречена Ирина, която много историци идентифицират с дъщеря на киевския княз Мъстислав I. Следователно няма как дъщерята на Давид IV, която била омъжена през 1116 г., да е била втора съпруга на Алексий, поради което в по-съвременни изследвания се налага мнението, че втората съпруга на Алексий Комнин е друга грузинска принцеса на име Ката, вероятно дъщеря на грузинския цар Деметре I.[11]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Garland & Rapp 2006, с. 121.
- ↑ Toumanoff 1940, с. 307, fn. 2.
- ↑ Brosset 1849, с. 360; Prinke 2011, с. 489 – 502.
- ↑ Suny 1994, с. 36.
- ↑ Prinke 2011, с. 489 – 502.
- ↑ Prinke 2011, с. 489 – 502; Magdalino 2002, с. 205.
- ↑ Prinke 2011, с. 489 – 502; Kazhdan & Simon 1984, с. 94.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, FM. 4; Kouroupou & Vannier 2005, с. 60 - 61.
- ↑ Prinke 2011, с. 489 – 502.
- ↑ Kazhdan 1988, с. 423.
- ↑ Varzos 1984, с. 344 - 345; Kazhdan 1988, с. 423; Prinke 2011, с. 496.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Garland, Lynda; Rapp, Stephen (2006). Mary 'of Alania': Woman and Empress Between Two Worlds. – In: Lynda Garland (ed), Byzantine Women: Varieties of Experience, 800-1200. Ashgate Publishing, Ltd., ISBN 0-7546-5737-X
- Toumanoff, Cyril (1940). On the Relationship between the Founder of the Empire of Trebizond and the Georgian Queen Thamar. – Speculum, 15(3)
- ((fr)) Brosset, Marie-Félicité (1849). Histoire de la Géorgie de l'Antiquité au XIXe siècle. St. Petersbourg: A la typographie de l'Academie Impériale des Sciences
- ((pl)) Prinke, Rafał T. (1998). Krew Bagratydów. Genealogiczne związki Rurykowiczów i Komnenów z Bagratydami w XII wieku. – Nuntius Vetustatis, sive Opuscula diversa Professori Georgio Wisłocki septuagenario dedicata. Posnaniae, архив на оригинала от 16 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090116021640/http://www.bkpan.poznan.pl/biblioteka/JW70/kata.htm
- Prinke, Rafał T. (2011). Kata of Georgia. – Foundations, 3(6), 489 – 502, https://fmg.ac/phocadownload/userupload/foundations3/JN-03-06/489Kata.pdf
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180. Cambridge University Press, ISBN 0-521-52653-1
- Suny, Ronald Grigor (1994). The Making of the Georgian Nation. Indiana University Press, ISBN 0253209153
- Kazhdan, Alexander; Franklin, Simon (1984). Studies on Byzantine literature of the eleventh and twelfth centuries. Cambridge University Press, ISBN 273510043X
- Kazhdan, Alexander (1988). Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, Proceedings of the International Congress Commemorating the Millennium of Christianity in Rus'-Ukraine (1988/1989), 414-429
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). a1. Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((en)) Polemis, Demetrios (1968). The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone press
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kata of Georgia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |