Катлийн Лонсдейл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катлийн Лонсдейл
Kathleen Lonsdale
ирландска кристалографка
Лонсдейл през 1968 г.
Лонсдейл през 1968 г.

Родена
Починала

Националност Флаг на Република Ирландия Ирландия
Образование Лондонски университетски колеж
Научна дейност
Област Химия, физика, кристалография
Работила в Кралска институция на Великобритания;
Лийдски университет;
Лондонски университетски колеж
Видни студенти Каримат Ел-Сайед

Катлийн Лонсдейл (на английски: Kathleen Lonsdale) е британска химичка-кристалографка от ирландски произход, която през 1929 година доказва, че бензеновият пръстен е плосък, използвайки рентгенографска дифракция. Тя е първата използвала спектрални Фурие методи за установяването на структурата на хексахлоробензена през 1931 година.

През кариерата си тя постига няколко неща за първи път за жена-учен: става първата жена, получила постоянно професорско място в Лондонския университетски колеж, първата жена-председател на Международния съюз по кристалография, първата жена председател ан Британската асоциация за напредък в науката, и една от първите две жени (заедно с Марджъри Стивънсън) избрана за почетен член на Британското кралско научно дружество.

Произход и образование (1903 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 януари 1903 година като Катлийн Ярдли в Нюбридж, графство Килдеър, Ирландия, десетото дете на Хари Ярдли, началник на градската поща, и Джеси Камерън. Когато Катлийн е на 5 години, семейството ѝ се премества в Севън Кингс, Есекс, Англия. Тя учи в девическата гимназия на графство Уудфорд, след което се мести в мъжката гимназия на окръг Илфорд, за да учи математика и природни науки, тъй като девическата гимназия не предлага обучение по тези предмети. През 1922 г. получава бакалавърска степен от женския колеж „Бедфорд“, а две години по-късно защитава магистърска степен по физика от Лондонския университетски колеж.

Научна кариера (1924 – 1971)[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. Лонсдейл се присъединява към изследователския екип по кристалография, ръководен от Уилям Хенри Браг в Кралската институция. След брака си, Лонсдейл работи в Университета в Лийдс в края на 20-те години. В началото на 30-те години, тя се грижи почти през цялото време за децата си.

През 1934 г. Лонсдейл се завръща да работи с Браг в Кралската институция като изследовател. През 1936 г. тя защитава голяма докторска дисертация в Лондонския университетски колеж, докато е на работа в Кралската институция. В допълнение към откриването на структурата на бензена и хексахлоробензена, Лондсдейл работи върху синтеза на диаманти. Тя е пионер в използването на рентгенови лъчи в кристалографските изследвания. Тя една от първите две жени (заедно с биохимичката Марджъри Стивънсън), избрата за член на Кралското научно дружество през 1945 г.

Лонсдейл отказва да участва във Втората световна война и да се включи в гражданската отбрана, поради което е изпратена за един месец в затвора. По-късно има огромен принос към реформирането на затворите и неуморно провежда кампании в името на мира по целия свят.

През 1949 г. е избрана за професор по химия и ръководител на катедра „Кристалография“ в Лондонския университетски колеж. Сред студентите ѝ е Каримат Ел-Сайед, която става професорка по кристалография в Египет и защитничка на правото на жените на образование. Лонсдейл е първата жена в колежа, която получава постоянно професорско място, на което остава до 1968 г., когато е избрана за професор емерита.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 1 април 1971 година в Лондон, Великобритания, на 68-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kathleen Lonsdale“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.