Катя Ричарели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Ричарели
Katia Ricciarelli
италианска оперна певица
Katia Ricciarelli 73.jpg
Родена

Националност Флаг на Италия Италия
Професия певица
Семейство
Съпруг Пипо Баудо (1986 – 2004)

Уебсайт www.katiaricciarelli.it
Катя Ричарели в Общомедия

Катя Ричарели (на италиански: Katia Ricciarelli) е италианска актриса и оперна певица (сопран). Репертоарът ѝ е съставен предимно от италианската опера на ХIХ и ХХ век, основно Верди, Росини, Доницети, Белини и Пучини . Все пак тя се занимава и с немска и австрийска опера, предимно Вагнер, Глук, Хендел и Моцарт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Катя Ричарели е родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго, Венето. Първоначално учи във Венецианската консерватория „Бенедето Марчело“ и печели няколко вокални конкурса през 1968 година.

Започва професионалната си кариера с ролята на Мими (Бохеми) в Мантуа през 1969 г., след това пее Трубадур в Парма през 1970 година. През следващата година тя печели наградата Voci Verdiane на RAI. Между 1972 и 1975 г. тя пее в големите европейски и американски опери, като Чикагската опера (1972); Ла Скала (1973); Ковънт Гардън (1974) и Метрополитън опера през 1975 г. Желаейки да се справи с роли, твърде тежки за лиричен сопран, тя претърпява и провали – неубедителни Тоска и Турандот, както и една слаба Аида. Все пак гласът и изключителното легато ѝ позволяват да се утвърди като забележителен изпълнител на трудни роли като Амелия в „Симон Боканегра“ и „Луиза Милър“, както и да триумфира през осемдесетте в роли на италианското белканто, предимно Росини ( Семирамида, Танкреди, „Дамата от езерото“, „Крадливата сврака“, често под диригентството на Клаудио Абадо ), както и Гаетано Доницети (особено Лукреция Борджия).

Освен оперната си кариера, тя играе Дездемона във филмовата адаптация на „Отело“ от Верди, режисирана от Франко Зефирели през 1986 г., заедно с Пласидо Доминго.

През 1991 г. основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“, а от 2003 г. е артистичен директор на летния фестивал в Сферистерио ди Мачерата.

През 1986 г., по време на нейния 40-ти рожден ден, се жени за Пипо Баудо, италианска телевизионна звезда, но през 2004 г. се развеждат.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Верди : Бал с маски, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо, Deutsche Grammophon 1980.
  • Верди : Трубадур, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент сър Колин Дейвис; Philips 1980.
  • Верди : Реквием, Хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1980.
  • Верди : Луиза Милър, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент Лорин Маазел; Deutsche Grammophon 1980.
  • Верди : Аида, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1983.
  • Верди : Дон Карлос, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1984.
  • Верди : Фалстаф, Филхармоничен оркестър на Лос Анджелис, диригент Карло Мария Джулини; Deutsche Grammophon 1984.
  • Верди : Отело, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Лорин Маазел; EMI 1985.
  • Пучини : Тоска, Хор на Берлинската опера, Берлинска филхармония, диригент Херберт фон Караян, Deutsche Grammophon, 1983

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Katia Ricciarelli“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.