Катя Ричарели
Катя Ричарели Katia Ricciarelli | |
италианска оперна певица | |
Родена | |
---|---|
Националност | Италия |
Работила | певица |
Музикална кариера | |
Стил | опера |
Инструменти | вокал |
Глас | сопран |
Активност | от 1969 г. |
Лейбъл | RCA Red Seal, Philips Records, „Дойче Грамофон“, EMI Classics, „Кълъмбия Рекърдс“ |
Семейство | |
Съпруг | Пипо Баудо (1986 – 2004) |
Уебсайт | www.katiaricciarelli.it |
Катя Ричарели в Общомедия |
Катя Ричарели (на италиански: Katia Ricciarelli) е италианска актриса и оперна певица (сопран). Репертоарът ѝ е съставен предимно от италианската опера на ХIХ и ХХ век, основно Верди, Росини, Доницети, Белини и Пучини. Все пак тя се занимава и с немска и австрийска опера, предимно Вагнер, Глук, Хендел и Моцарт.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Катя Ричарели е родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго, Венето. Първоначално учи във Венецианската консерватория „Бенедето Марчело“ и печели няколко вокални конкурса през 1968 година.
Започва професионалната си кариера с ролята на Мими (Бохеми) в Мантуа през 1969 г., след това пее Трубадур в Парма през 1970 година. През следващата година тя печели наградата Voci Verdiane на RAI. Между 1972 и 1975 г. тя пее в големите европейски и американски опери, като Чикагската опера (1972); Ла Скала (1973); Ковънт Гардън (1974) и Метрополитън опера през 1975 г. Желаейки да се справи с роли, твърде тежки за лиричен сопран, тя претърпява и провали – неубедителни Тоска и Турандот, както и една слаба Аида. Все пак гласът и изключителното легато ѝ позволяват да се утвърди като забележителен изпълнител на трудни роли като Амелия в „Симон Боканегра“ и „Луиза Милър“, както и да триумфира през осемдесетте в роли на италианското белканто, предимно Росини (Семирамида, Танкреди, „Дамата от езерото“, „Крадливата сврака“, често под диригентството на Клаудио Абадо), както и Гаетано Доницети (особено Лукреция Борджия).
Освен оперната си кариера, тя играе Дездемона във филмовата адаптация на „Отело“ от Верди, режисирана от Франко Зефирели през 1986 г., заедно с Пласидо Доминго.
През 1991 г. основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“, а от 2003 г. е артистичен директор на летния фестивал в Сферистерио ди Мачерата.
През 1986 г., по време на нейния 40-и рожден ден, се жени за Пипо Баудо, италианска телевизионна звезда, но през 2004 г. се развеждат.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- Верди : Бал с маски, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо, Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Трубадур, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент сър Колин Дейвис; Philips 1980.
- Верди : Реквием, Хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Луиза Милър, хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, диригент Лорин Маазел; Deutsche Grammophon 1980.
- Верди : Аида, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1983.
- Верди : Дон Карлос, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо; Deutsche Grammophon 1984.
- Верди : Фалстаф, Филхармоничен оркестър на Лос Анджелис, диригент Карло Мария Джулини; Deutsche Grammophon 1984.
- Верди : Отело, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Лорин Маазел; EMI 1985.
- Пучини : Тоска, Хор на Берлинската опера, Берлинска филхармония, диригент Херберт фон Караян, Deutsche Grammophon, 1983
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katia Ricciarelli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|