Кейт Дикамило
| Кейт Дикамило Kate Dicamillo | |
 Дикамило на Националния фестивал на книгата през 2018 г. | |
| Родена | Катрина Елизабет Дикамило 25 март 1964 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 2000 - |
| Жанр | детска литература |
| Тема | смъртта, раздялата, загубата, силата на любовта и приятелството |
| Награди | медал „Нюбъри“ |
Повлияна от
| |
| Подпис | _(cropped).png) |
| Уебсайт | www.katedicamillo.com |
| Кейт Дикамило в Общомедия | |
Кейт Дикамило (на английски: Kate Dicamillo) е американска писателка на произведения в жанра детска литература.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Кейт Дикамило, с рождено име Катрина „Кейт“ Елизабет Дикамило, е родена на 25 март 1964 г. във Филаделфия, Пенсилвания, САЩ, в семейството на ортодонта Адолф Дикамило и учителката Бети Лий. Има по-голям брат. От малка има хронична пневмония и когато е петгодишна семейството се мести в Клермонт, Флорида, където израства. Заради лошото си здраве често остава в къщи и чете много книги. След гимназията за кратко следва в Ролинс Колидж и в Университета на Централна Флорида. После работи известно време в „Дисни Уърлд“. Продължава следването си в Университета на Флорида в Гейнсвил, който завършва през 1987 г. с бакалавърска степен по английска филология.[3][4][5][6]
След дипломирането си работи на различни работни места в Клермонт – в увеселителните паркове, в къмпинг и в оранжерия. През 1994 г. се премества в Минеаполис, където също работи на няколко места преди да започне работа в „The Bookman“, склад за книги и дистрибуция, накрая в секцията за детски книги. Докато работи в склада започва да пише в свободното си време. След четири години се среща с писателката Луиз Ърдрич, а по-късно и с Джейн Ръш Томас, които я насърчават. Въпреки стотиците откази от издателствата, не се отказва и успява да публикува няколко разказа за възрастни в списания. През 1998 г. получава писателска стипендия „Макнайт“, която ѝ позволява да се съсредоточи повече върху писането.[3]
Първата ѝ книга „Because of Winn-Dixie“ (Заради Уин-Дикси), вдъхновена от носталгията по дома ѝ в едно много студена зима, е издадена през 2000 г. и е история за 10-годишното момиче Опал, което намира бездомно куче и го прибира у дома си. Книгата е много успешна от критиката и продажбите. Получава наградата „Жозет Франк“, наградата за детска книга „Дороти Канфийлд Фишър“, почетната награда за финалисти „Нюбъри“ и наградата „Марк Твен“. След нея тя напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. През 2005 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на Джеф Даниълс и Сисели Тайсън.[1][2][3][5]
През 2003 г. е издадена книгата ѝ „The Tale of Despereaux“ (Приказката за Десперо). Пише я по молба на детето на един от нейните приятели за история с „едно невероятен герой“. Дълбоко в подземията на кралство Дор, в което мишките и плъховете са забранени, се ражда малката мишка Десперо, която има несъразмерно големи уши. Тя започва да чете книги, вижда света по различен начин и е изгонена от Мишколандия, и заедно плъха Роскоро тръгват на пътешествие в света на хората. Книгата печели наградата за детска книга „Дороти Канфийлд Фишър“ и най-престижната награда за детска литература – медала „Нюбъри“. През 2008 г. книгата е екранизирана във анимационния филм „Легендата за Десперо“, а героите са озвучавани от Матю Бродерик, Дъстин Хофман и Ема Уотсън.[1][3][3][5][7]
През 2006 г. е издадена книгата ѝ „The Miraculous Journey of Edward Tulane“ (Чудотворното пътуване на Едуард Тулейн). Герой в историята е самонадеяният китайският заек Едуард Тулейн, който живее при прекрасно при малката Абилин, но е един ден се изгубва. Това дава началото на неговото пътешествие от океана до мрежата на рибар, от купчина боклук до огнището на лагер за скитници, от леглото на болно дете до оживените улици на Мемфис, за да научи чрез тези събития, че може да обича. Книгата получава наградата на родителите.[1][3][6]
През 2012 г. е издадена книгата ѝ „Flora and Ulysses“ (Флора и Юлесийс), история за срещата на самоопределящата се като циник Флора Бел Бъкман и катерицата Юлесийс. Книгата получава наградата „Гейзел“ на Американската библиотечна асоциация. За книгата получава втори медал „Нюбъри“. През 2021 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на Матилда Лоулър и Алисън Ханигън.[1][2][3][6]
Книгите ѝ „The Tiger Rising“ (Израстващият тигър) от 2001 г. и „The Magician's Elephant“ (Слонът на магьосника) от 2009 г. също са екренизирани във филми.
В допълнение към романите си, пише и няколко успешни поредици от книги. Първата ѝ поредица „Мърси Уотсън“ започната през 2005 г. проследява приключенията на буйното прасе, обичащо тостовете „Мъерси Уотсън“.[1][3]
В периода 2014 – 2015 г. писателката е определена за национален посланик за младежка литература към Библиотеката на Конгреса на САЩ. През 2019 г. получава медала „Реджина“ в знак на признание за цялостното ѝ творчество.[2][3][5]
Кейт Дикамило живее в Минеаполис.[1][4][6]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Because of Winn-Dixie (2000)[1][2][5]
- The Tiger Rising (2001)
- The Tale of Despereaux (2003) – медал „Нюбъри“
- The Miraculous Journey of Edward Tulane (2006)
- The Magician's Elephant (2009)
- Flora and Ulysses (2012) – медал „Нюбъри“
- The Beatryce Prophecy (2021)
Серия „Мърси Уотсън“ (Mercy Watson)[редактиране | редактиране на кода]
- Mercy Watson to the Rescue (2005)[1][2][5]
- Mercy Watson Goes for a Ride (2006)
- Mercy Watson Fights Crime (2006)
- Princess in Disguise (2007)
- Mercy Watson Thinks Like a Pig (2008)
- Something Wonky This Way Comes (2009)
- A Very Mercy Christmas (2022)
Серия „Бинк и Голи“ (Bink and Gollie) – с Алисън Макги[редактиране | редактиране на кода]
Серия „Истории от Декау Драйв“ (Tales from Deckawoo Drive)[редактиране | редактиране на кода]
- Leroy Ninker Saddles Up (2014)[1][5]
- Francine Poulet Meets the Ghost Raccoon (2015)
- Where Are You Going, Baby Lincoln? (2016)
- Eugenia Lincoln and the Unexpected Package (2017)
- Stella Endicott and the Anything-Is-Possible Poem (2020)
- Franklin Endicott and the Third Key (2021)
Серия „Трите приятелки“ (Three Rancheros)[редактиране | редактиране на кода]
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2005 Заради Уин-Дикси, Because of Winn-Dixie
- 2008 The Tale of Despereaux – електронна игра
- 2008 Легендата за Десперо, The Tale of Despereaux[8]
- 2013 Bink & Gollie: Two for One – късометражен
- 2021 Флора и Юлесийс, Flora & Ulysses
- 2022 The Tiger Rising
- 2023 The Magician's Elephant
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в ((en)) Биография в официалния сайт
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в „Book Series in Order“
- ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт (2)
- ↑ Кейт Дикамило спечели медал „Нюбъри“ за втори 14ът, „Лира“, 209 г.
- ↑ За филма „Легендата за Десперо“ в „Автора“, 2009 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Кейт Дикамило
- Официален сайт на Кейт Дикамило (стар)
- Кейт Дикамило в
Internet Movie Database - Кейт Дикамило в Internet Speculative Fiction Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kate Dicamillo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
