Киевско-Печерска лавра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Киевско-Печерската лавра (на украински: Києво-Печерська лавра) е исторически източноправославен пещерен манастир в Киев, Украйна, намиращ се на гористите склонове по река Днепър. Въпреки че представлява културна и туристическа забележителност, манастирът продължава да е действащ мъжки манастир.

От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Въпреки че се намират на различни места в града, през 1990 година Киевско-Печерската лавра и катедралата „Света София“ са обявени за обект на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. На 13 март 1996 година манастирският комплекс е обявен за самостоятелен исторически и културен резерват от национално значение. През август 2007, след гласуване на експерти и интернет общността, Лаврата е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна.

Понастоящем, мястото попада под споделената юрисдикция на държавния музей „Национален Киевско-Печерски исторически и културен резерват“ и Украинската православна църква. Главният манастир на църквата и седалището на водача ѝ, Митрополит Онуфрий, се намират в Лаврата.

Киевско-Печерската лавра на брега на Днепър

Сгради и съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Свето Успение“, реконструирана
Голямата камбанария
Църква на Спасителя в Берестове

Киевско-Печерската лавра съдържа множество архитектурни паметници: подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, крепостни стени, църкви, камбанарии. Основните забележителности на Лаврата са Голямата камбанария, катедралата „Свето Успение“ (Успенски събор), ограбена и взривена през Втората световна война, но напълно реконструирана през 1998–2000 година, Трапезната църква, Църквата „Вси светии“, Църквата на Спасителя в Берестове, Църквата на Berestove, the Church „Възхвала на Кръста“, Църквата „Света Троица“, Църквата „Рождество на Дева Мария“, Църквата „Зачатие на Света Анна“, Църквата „Животворен източник“. В Лаврата се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария.

Пещерните комплекси[редактиране | редактиране на кода]

Пещерите на Киевско-Печерската лавра представляват две независими пещерни системи, всяка от които съдържа подземни църкви и мрежа от килии и тунели между тях.

През 1051, основателят на Лаврата, монахът Антоний, първо изкопал и се заселил в пещера на един от хълмове в съседство с днешната Лавра. Пещерата се разраснала, с многобройни допълнителни коридори и параклиси под земята в комплекс, известен днес като Далечните пещери (Дальні печери). През 1057, Антоний се преместил и поставил началото на нов пещерен комплекс, наречен Близките пещери (Ближні печери).

Голямата камбанария[редактиране | редактиране на кода]

Голямата камбанария е една от основните атракции на Лаврата. С височината си от 96,5 метра, тя е една от най-високите камбанарии за времето, когато е издигната през 1731–1745 година. Проектирана е от архитекта Йохан Готфрид Шедел. Построена е в класически стил на четири етажа, увенчана с позлатено кубе.

Входна църква „Света Троица“[редактиране | редактиране на кода]

Входната църква „Света Троица“ е разположена над Светите порти, и съдържа входа към манастира. Според легендата, тази църква е основана от княз Святослав. Построена е върху древна каменна църква, намирала се на същото място. След пожар през 1718 година, църквата е построена наново и фасадите и вътрешните стени са богато украсени с щукатури. През 18-ти век е построено ново позлатено кубе с крушовидна форма и към фасадата и външните стени са добавени флорални украси, а от северната страна е добавено каменно преддверие. Стенописите в интериора на църквата са дело на зографа Алимпи Галик в началото на 18-ти век и са с висока художествена стойност.

Църквата „Вси светии“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Вси светии“ е издигната през 1696–1698 година и представлява изящен образец на украинската барокова архитектура. Характерни за фасадите на църквата са богатите архитектурни украси. През 1905 година, ученици от художественото училище към Лаврата изрисуват стените във вътрешността на църквата. Резбованият иконостас е направен в началото на 18-ти век.

Църквата на Спасителя в Берестове[редактиране | редактиране на кода]

На север от Киевско-Печерската лавра се намира Църквата на Спасителя в Берестове. Построена е около началото на 11-ти век в село Берестове при управлението на княз Владимир II Мономах. По-късно църквата послужила за мавзолей на династията Мономах, в това число в нея бил погребан и Юрий Долгорукий, основателят на Москва. Въпреки че се намира извън стени на лавренското укрепление, Църквата на Спасителя в Берестове е част от комплекса Киевско-Печерска лавра.

Известни погребения[редактиране | редактиране на кода]

В Лаврата са погребани над 100 души, измежду които най-известните са:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kiev Pechersk Lavra“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.