Кина Конова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кина Конова е българска учителка, преводачка, общественичка и активистка за правата на жените.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кина Конова, с бащино име Мутафова, е родена през 1872 г. в град Севлиево. Тя има двама братя – Сава и Христо. През 1889 завършва началното си образование в своя роден град, а по-късно завършва средното си образование в Девическата гимназия в Габрово. В периода 1889 – 1890, тя работи като учителка и създава женската социалистическа организация „Пиринска дружинка-женски клон“, която е първата местна женска организация в България. Организацията се занимавала с преводаческа дейност, главно от руски на български език. Конова превежда „Загуба на незнанието“ на Николай Шелгунов, „За освобождението на жената“ на Иван Тарасов и части от „Историческата съдба на жената“ на Серафим Шашков. През 1890 година, тя заминава да учи в Женева, тъй като по това време Софийският университет все още не приема жени. Година по-късно се връща в Севлиево, където започва да преподава, докато уреди по-нататъшното си обучение в Швейцария. Тогава се омъжва и за Андрей Конов (1865 – 1933) – учител, социалист, адвокат и народен представител от Севлиево. Двамата заедно заминават за Швейцария, където Кина учи социални науки, както и акушерство в Лозана. След връщането си в България през 1897 г. тя създава женската организация „Надежда“ в Севлиево. Като председателка организира неделни уроци за неграмотни хора и множество лекции на образователни теми.

Конова е сред активистките, който се борят за еднакво заплащане за жените и мъжете учители и за достъп до висше образование в Софийския университет за всички жени. Усилията ѝ дават резултат, защото през 1897 година заплатите на учителите са уеднаквени, а през 1901 година започва приемът на жени във висшето училище.

Кина Конова е сред основателките на Българския женски съюз (БЖС) заедно с Вела Благоева, Анна Карима, Юлия Малинова и Екатерина Каравелова. Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и лявата фракция в лицето на Вела Благоева и Кина Конова. По-късно те напускат съюза. С годините Конова става по-умерена във възгледите си спрямо женското движение и през 1921 г. се присъединява към Женския социалдемократически съюз. Основната цел на тази организация е да се бори за гражданското и политическо образование на работещите жени и да ги подготви за реализирането на социалистическите идеи.

Въпреки всичко Конова остава пламенна и вярна последователка на дейностите на БЖС. Ето защо през 1926 г. тя става една от почетните членки на БЖС. Не се знае много за последните две десетилетия от живота на Кина Конова. Работи като учителка в родния си град, участва в обществени дейности, членува в училищното настоятелство и продължава да публикува статии, свързани с позицията на жените в българското общество. Умира на 2 май 1952 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Даскалова, Кр. Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012
  • Рошкева, Р., Н. Ненов, съст. Жените в модерността. Известия на Регионален исторически музей – Русе, 2013, т. 17.