Кирил Солунски (преподобномъченик)
Тази статия е за новомъченика от XVI век. За светеца просветител от IX век вижте Константин-Кирил Философ.
| Кирил | |
| преподобномъченик | |
|---|---|
| Роден | 1544 г. |
| Починал | 6 юли 1566 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Главно светилище | „Св. св. Константин и Елена“ |
| Празник | 6 юли |
Кирил (на гръцки: Άγιος Κύριλλος) е гръцки светец от Солун, преподобномъченик от втората половина на XVI век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Единственият източник за мъченичеството на Кирил е Атонски ръкопис №347 от манастира Дионисиат – текст написан на висок език, вероятно лично от автора на житието, датиращ към края на XVII – началото на XVIII век.[1]
Според житието Кирил е роден със светското име Киряк в Солун през 1544 година по време на управлението на султан Сюлейман Великолепни. Баща му се казва Пейо и се преселва от Пелагония със семейството си в акропола на Солун. На възраст от десет години Киряк остава сирак и попада под попечителството на двамата си вуйчовци, единият, които бил станал мюсюлманин. Мюсюлманският вуйчо успява да получи пълно попечителство над Киряк и го изпраща да учи кожарство при един майстор мюсюлманин. Киряк обаче по съвет на другия си вуйчо, благочестив християнин, напуска тайно настойника си мюсюлманин и тръгва с група светогорски монаси, които се намирали в Солун и на 14 години се замонашва в светогорския манастир Хилендар под името Кирил.[1]
Поради младостта си Кирил живее в метох на манастира осем години. На 22 години с други двама монаси отива в Солун, където се среща вуйчо си християнин. С братовчед му случайно обаче се натъкват на мюсюлманския вуйчо, който разпознава Кирил и с помощта на други мюсюлмани го задържа и го обвинява, че е приел и след това се е отказал от исляма.[1]
Кирил е изправен пред турския съдия в Солун, който се опитва да го убеди да се откаже от християнската вяра и да приеме исляма, но усилията му остават без резултат. На следващия ден съдията използва заплахи, които обаче също са без резултат, и затова Кирил е осъден на смърт чрез изгаряне. На 6 юли 1566 година тълпа фанатизирани мюсюлмани го отвеждан на мястото на стария византийски хиподрум до църквата „Св. св. Константин и Елена“, която споменава Кирил в своя синаксар Кирил на първо място. Турският военачалник за последен път се опитва да склони Кирил към исляма с предложения за материални изгоди. Кирил отказва, заявявайки, че единственото му богатство е Христос, и е изгорен на клада.[1]
Мощите на мъченика са открити в глинена урна в 1972 година в подземието на разрушената за обновяване църква „Св. св. Константин и Елена“.[3][1] Паметта на светеца новомъченик се чества на 6 юли. На него е посветен десният параклис на храма „Св. св. Константин и Елена“.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Χαλβατζάκης, Κωνσταντίνος. Ο Όσιος Κύριλλος ο Θεσσαλονικεύς. Ερωδιός, 2005. ISBN 960-6601-61-7. с. 182.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Άγιος Κύριλλος ο οσιομάρτυρας από τη θεσσαλονίκη // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 30 март 2018.
- ↑ а б Κύριλλος, ὁσιομάρτυς († 6.7.1566) // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 30 март 2018.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 73.
