Киркор Папазян
| Киркор Папазян | |
| български поет и журналист | |
| Роден | Киркор Ховсеп Папазян
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
Киркор Ховсеп Папазян (на арменски: Կիրկոր Փափազյան) е български поет и журналист от арменски произход.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през август 1936 г. в Пловдив, в семейството на потомствен бижутер и домакиня. По майчина линия е внук на адвоката и офицер подполковник Гарабед Вартазармиян и племенник на първия български комендант на град Дойран полковник Бохос Бохосян. Учи в арменското училище и гимназия в Пловдив. Завършва българска филология в Софийския университет. След това за кратко работи като учител. Занимава се с редакторска и журналистическа дейност. Работи в издателство „Христо Г. Данов“, във вестник „Хасковска Трибуна“ и като редактор в Радио Пловдив. Автор е на радиопредаванията „Алманах Марица“ и „Шушу-мушу, между нас да си остане“. Умира през март 1993 г. след продължително боледуване от левкемия.[1]
Негови поетични книги са: „Отговор“ (1968), „Сега“ (1985), както и „Там“ (1994) и „Голи и непогалени“ (1997), които излизат посмъртно.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Киркор Папазян // literaturensviat.com. Посетен на 6 януари 2019 г.
- ↑ а б Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 279.