Клинт Брукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Клинт Брукс
Cleanth Brooks
американски литературен теоретик
Роден
Починал
10 май 1994 г. (87 г.)
Научна дейност
Област Теория на литературата, Английска литература
Образование Университет „Вандербилт“
Университет „Тюлейн“
Оксфордски университет
Работил в Държавен университет на Луизиана
Йейлски университет
Публикации Understanding Poetry (1938)
Understanding Fiction (1943)
The Well Wrought Urn: Studies in the Structure of Poetry (1947)

Клинт Брукс (на английски: Cleanth Brooks, р. 16 октомври 1906, Мъри, Кентъки, САЩ – п. 10 май 1994, Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ) е американски литературен теоретик. Известен е като един от водачите на т. нар. Новото литературознание в САЩ и с революционните промени в начина на преподаване на поезия в американското висше образование. Най-значимите му книги, „Добре изработената урна“ (1947) и „Модерната поезия и традицията“ (1939), настояват на двузначността и парадокса като централен момент за разбирането на поезията. Брукс формулира основните принципи на американското формалистично литературознание, акцентирайки върху „вътрешния живот на стихотворението“ и върху т.нар. „затворено четене“ (на английски: close reading). Брукс освен това е значим изследовател на литературата на южните щати, има няколко книги върху Уилям Фокнър и заедно с Робърт Пен Уорън е съосновател на влиятелното списание „The Southern Review“ (от 1935 г.).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Мъри, Кентъки, в семейството на методистки пастор. Завършва класическа филология в частното училище „Мактайър“ и в Университета „Вандербилт“ в Нашвил, Тенеси, където получава бакалавърска степен през 1928 г.[1] През същата 1928 г. Брукс получава и магистърска степен от Университета „Тюлейн“ в Ню Орлийнс, печели Родесова стипендия и заминава за Колежа „Ексетър“ към Оксфордския университет в Англия. Там получава бакалавърска степен (с отличие) през 1931 г. Връща се в САЩ и от 1932 до 1947 г. е професор по английска литература в Държавния университет на Луизиана в Батън Руж.[2] През 1934 г. сключва брак с Едит Ейми Бланкърд.

Докато е в Университета „Вандербилт“ и по време на престоя си в Оксфорд, Брукс поддържа близко приятелство с друг възпитаник на „Вандербилт“ и също Родесов стипендиант – Робърт Пен Уорън.[1]

Между 1941 и 1975 г. Брукс заема различни академични постове и получава различни академични звания и почетни титли. През 1941 г. е гост професор в Тексаския университет в Остин. От 1947 до 1975 г. той е професор по английска литература в Йейлския университет, където става почетен професор през 1960 г. и до пенсионирането си, с изключение на периода от 1964 до 1966 г.[2]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Между 1951 и 1953 г. е член на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон и гостуващ професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. По същото време е носител на Гугенхаймова стипендия (за втори път я печели през 1960 г.).

Между 1963 и 1972 г. става почетен доктор на Упсалския университет, Университета на Кентъки, Ексетърския университет, Вашингтонския университет, университета в Сейнт Луис, университета „Тюлейн“ и на университета „Огълторп“[3].[2]

Сред другите обществени ангажименти на Брукс е работата му като културен аташе в американското посолство в Лондон между 1964 и 1966 г. Член е също на Американската академия за изкуства и науки (на английски: American Academy of Arts and Sciences), на Националния институт за изкуства и литература (на английски: National Institute of Arts and Letters) и на Американското философско общество (на английски: American Philosophical Society).[2]

Националният фонд за хуманитаристика (на английски: National Endowment for the Humanities) избира Брукс да произнесе Джеферсъновата лекция за 1985 г., което е най-високото отличие на правителството на САЩ за принос към хуманитаристиката.[4] Той изнася лекцията във Вашингтон, но и в университета „Тюлейн“ в Ню Орлийнс[5][6], а след това я включва под заглавието „Литературата в епохата на технологиите“ в сборник със свои есета.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1935. The Relation of the Alabama-Georgia Dialect to the Provincial Dialects of Great Britain
  • 1936. An Approach to Literature
  • 1938. Understanding Poetry
  • 1939. Modern Poetry and the Tradition
  • 1943. Understanding Fiction (в съавторство с Робърт Пен Уорън)
  • 1945. Understanding Drama (в съавторство с Робърт Хайлман)
  • 1947. The Well Wrought Urn: Studies in the Structure of Poetry
  • 1957. Literary Criticism: A Short History
  • 1963. William Faulkner: The Yoknapatawpha Country
  • 1973. American Literature: The Makers and the Making
  • 1978. William Faulkner: Toward Yoknapatawpha and Beyond
  • 1983. William Faulkner: First Encounters
  • 1985. The Language of the American South
  • 1987. Firm Beliefs of William Faulkner

Сборници с есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964. The Hidden God: Studies in Hemingway, Faulkner, Yeats, Eliot, and Warren
  • 1971. A Shaping Joy: Studies in the Writer's Craft
  • 1991. Historical Evidence and the Reading of Seventeenth-Century Poetry
  • 1995. Community, Religion, and Literature: Essays

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Grimshaw, James A., ed. Cleanth Brooks and Robert Penn Warren: A Literary Correspondence. Columbia: University of Missouri Press, 1998.
  • Lentricchia, Frank. „The Place of Cleanth Brooks“. The Journal of Aesthetics and Art Criticism 29.2 (Winter 1970): 235-251.
  • Vinh, Alphonse, ed. Cleanth Brooks and Allen Tate: Collected Letters, 1993-1976. Columbia: University of Missouri Press, 1998.
  • Hajela, S.C., Cleanth Brooks: Theory and Practice. New Delhi: Adhyayan Publishers, 2007.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Leitch, Vincent B., William E. Cain, Laurie A. Finke, Barbara E. Johnson, John McGowan, and Jeffrey J. Williams. „Cleanth Brooks 1906-1994“. В: The Norton Anthology of Theory and Criticism. Ed. Vincent B. Leitch. New York: W. W. Norton & Company, 2001, 1350-1353. ((en))
  2. а б в г Singh, R. S., ed. Cleanth Brooks: His Critical Formulations. New Delhi: Harman, 1991. ((en))
  3. Honorary Degrees Awarded by Oglethorpe University. // Oglethorpe University. Посетен на 2015-03-13.
  4. Jefferson Lecturers at NEH Website (retrieved January 22, 2009).
  5. „Cleanth Brooks Named a Jefferson Lecturer“, New York Times, December 5, 1984.
  6. Timeline at NEH website.
  7. Cleanth Brooks, „Literature in a Technological Age“ in Community, Religion, and Literature: Essays (University of Missouri Press, 1995), ISBN 0-8262-0993-9, ISBN 978-0-8262-0993-1, pp.259-274.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]