Книга Иисус Навин
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Книга Иисус Навин | |
| ספר יהושע | |
 | |
| Оригинален език | Древноеврейски език |
|---|---|
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Второзаконие |
| Следваща | Книга Съдии Израилеви |
| Начало | וַֽיְהִ֗י אַחֲרֵ֛י מ֥וֹת מֹשֶׁ֖ה עֶ֣בֶד יְהֹוָ֑ה וַיֹּ֤אמֶר יְהֹוָה֙ אֶל־יְהוֹשֻׁ֣עַ בִּן־נ֔וּן מְשָׁרֵ֥ת מֹשֶׁ֖ה לֵאמֹֽר׃ |
| Край | וְאֶלְעָזָ֥ר בֶּֽן־אַהֲרֹ֖ן מֵ֑ת וַיִּקְבְּר֣וּ אֹת֗וֹ בְּגִבְעַת֙ פִּֽינְחָ֣ס בְּנ֔וֹ אֲשֶׁ֥ר נִתַּן־ל֖וֹ בְּהַ֥ר אֶפְרָֽיִם׃ |
| Книга Иисус Навин в Общомедия | |
Книгата на Исус Навин (на иврит: Сефер Йехушуа [ספר יהושע]), заедно с Книга на съдиите, Първа и Втора книга на Самуил, както и Първа и Втора книга на царете, спада към т.нар. исторически книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към „Ранните пророци“ (Неви’им Ришоним [נביאים ראשונים]). Съвременната библеистика определя книгата на Исус Навин като „второзаконна история“, поради това, че тя е вътрешно свързана с Второзаконие, петата книга от Петокнижието.
Авторство, датиране, идеи
[редактиране | редактиране на кода]Макар че в разказа се откриват следи от стари предания, които могат да се свържат с времето на легендарния еврейски военачалник Исус Навин от племето на ефремците (вижте също Числа, 13:8 – 16), има и редица причини (например чудото със спрялото Слънце, 10:13 и многократно повтаряния на израза „до днес“: 4:9, 6:25, 7:26, 8:29), да се смята, че книгата (в утвърдените ѝ вариации) е възникнала на по-късен етап от еврейската история. Основният персонаж в целия разказ е самият той, но по традиция (в Талмуда) авторството на тази книга се приписва на самия Исус Навин, като се изключи последната част, където се описва неговото погребение. За автор на почти всичко в тази част се смята Елеазар, син на Аарон, а за последния стих се предполага, че е добавен от по-късен редактор.
Централна идея в книгата е тази за Обетованата земя. Тя се явява израз на Божията вярност към израилтяните и на верността на израилтяните към Яхве. Самата книга може да се разбере по-добре, като се вникне в нейния религиозен замисъл. В неговия контекст завладяването на Ханаан има преди всичко религиозно значение: израилтяните се срещат със своя Бог в пустинята и чрез сключения с него завет те му обещават вярност. За верността Бог им обещава земя и чрез своя служител Исус Навин я поделя между израилтянските племена. Това, което в Петокнижието е предмет на обещание (обет, завет), според историята на Исус Навин вече става реалност. Завладяването и подялбата на земята са представени като дело в служба на Господ и като спазване от него на завета му. Същевременно „Книгата на Исус Навин“ внушава на вярващите, че Обетованата земя, макар и подарена, трябва да се завладее.
Историчност
[редактиране | редактиране на кода]„Книгата на Исус Навин“ дава информация за завземането на страната Ханаан от израилтяните. Тя съдържа разкази за събития, които са свързвани с Изхода от Египет, и същевременно е хроника на завладяването на Ханаан и влизането на израилтяните в Обетованата земя. Според нея, след дългогодишен египетски плен (в течение на около 4 века, след смъртта на египетския царедворец Йосиф, при чието управление, според Библията, евреите се преселват в Древен Египет) и 40-годишно скитане/бродене из пустинни области в подстъпите ѝ, предвождани от Мойсей, най-накрая им е позволено да стъпят в земята (територията), която Бог е обещал на предците им (дори още на Авраам: Битие 15:18; 17:8). Обаче тя не може да се чете като протокол, който вярно представя събитията и фактите по точки. Например, Исус Навин всъщност не изтребва всички ханаанци, както се посочва в 10:40, и израилтяните често са принудени да съжителстват с ханаанци, останали в равнината (вижте 15:63, 16:10, 17:12 – 18) и продължили да живеят сред израилтяните – включително и по времето на цар Давид.
Някои съвременни библеисти смятат, че завземането на Ханаан от евреите не е събитие със светско (историческо), а с теологично значение. Те търсят в Книгата на Исус Навин гледна точка, различна от съвременната. В схематичното, оцветено с епически сцени, повествование, свързано с личността на Исус Навин, те откриват преди всичко религиозната гледна точка. Обаче този вид повествование не лишава книгата от историческата ѝ стойност. Редица археологически изследвания потвърждават съществуването и местоположението на много градове, споменати в книгата, откриват началото на израелската цивилизация в споменатите земи. Застоят в развитието на културата и техниката в прехода от бронзовата към желязната епоха (XIII век пр.н.е.) по тези земи определено е свързан с превземането на някои градове, като Ветил, Лахис, Еглон, Девир и Асор. Археологическите разкопки на древните укрепени градове (Магедон, Гезер и Вет-Сан), както и други писмени паметници, доказват, че още по времето на Исус Навин за военни действия са използвани коне и бойни колесници. Израилтяните обаче са били слабо въоръжени и техните победи се дължат на военни хитрости, лукавство и изненада (8:4 – 23). След като се сдобиват с бойни трофеи, войните им не знаят как да използват бойните колесници; вместо това животните биват осакатени, а возилата – изгорени. (11:9)
Структура и съдържание на книгата
[редактиране | редактиране на кода]Кратък увод (1-ва глава)
[редактиране | редактиране на кода]Уводът свързва новия период, настъпил след смъртта на Мойсей с обещанието, дадено на Исус Навин от Господ, и загатва няколко главни теми, свързани със завладяването на земята: тя е дар от Господ; този дар изисква спазване на Божиите закони и сътрудничество на всички израилтяни. Завладяването на земята е представено като Божие дело: Господ изпълнява своето обещание.
Завладяване на Обетованата земя (2 – 12 глава)
[редактиране | редактиране на кода]След уводната глава идва описание на завладяването на земите отвъд река Йордан: Исус Навин изпраща двама съгледвачи (шпиони) в Йерихон. Някаква местна жена, известна като „блудницата Раав“ им предлага гостоприемство и ги укрива от преследвачите им. След връщането на съгледвачите Исус Навин подготвя израилтяните за по-нататъшните действия. Следва описание на преминаването на реката (край Йерихон) и разполагането на стан (военен лагер) в Галгал, където израилтяните извършват обрязване и празнуват първата Пасха в Ханаанската земя.
Истинското завладяване на Ханаан става с превземането на Йерихон и Гай. Щом научават за съдбата на двата града, жителите на Гаваон измислят хитрина да се спасят и сключват договор с Исус Навин. Петима царе от южната част на Ханаан, водени от владетеля на Йерусалим Адониседек, се обединяват да накажат жителите на Гаваон като предатели, но претърпяват голямо поражение при Гаваон и намират смъртта си. В северната част на Ханаан израилтяните срещат друг съюз, предвождан от Явин, царя на Асор. Обаче съдбата на Асор е като тази на Йерихон и Гай. В края на първата част, в 12-а глава, е даден списък на 31 победени царе (местни владетели, вождове) и на превзетите градове (селища).
Поделяне на Обетованата земя (13 – 22 глава)
[редактиране | редактиране на кода]Втората част описва поделянето на земята между еврейските родове. При първото поделяне на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе се падат земите източно от река Йордан; в западната част своите дялове получават синовете (всъщност племената формирани около предполагаемите им далечни потомци, а чрез тях – и на патриарха Яков) на Юда и Халев, както и ефремците и втората половина от Манасиевото племе. За второто поделяне на останалите земи израилтяните се събират в Сило и там своите дялове получават останалите 7 племена: вениаминците, симеоновците, завулонците, исахарците, асирците, нефталимците и данците. След това поделяне се изреждат прибежищните (в които може да се получи закрила и укритие) и левитските градове, а по-нататък се описва и разпускането на племената, получили земи на изток от Йордан. Те издигат на брега на Йордан голям олтар, който обезпокоява останалите родове, но по-късно се изяснява, че са го сторили за да бъде олтарът свидетелство, че те остават верни на Господ.
Два края
[редактиране | редактиране на кода]Речта на Исус Навин (23-та глава)
[редактиране | редактиране на кода]Много важна част от книгата е 23-та глава, където Исус Навин държи прощалното си слово и дава последни напътствия.
Съборът и подновяването на завета в Сихем (24-та глава)
[редактиране | редактиране на кода]В последната глава Исус Навин обявява събор на всички израилтянски племена в Сихем, на който свиква всички старейшини, началници, съдии и надзорници. Там сключва завет с израилтяните, който ги обвързват с вярност към Господ. В края на книгата се споменава погребенията на Исус Навин, на костите на Йосиф (син на Яков и баща на Манасий и Ефрем), както и на свещеника Елеазар, син на Аарон.