Конрад фон Клингенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конрад фон Клингенберг
княжески епископ на Бриксен и Фрайзинг
Роден
Починал
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период1322 – 1324 (Бриксен);
1324 – 1340 (Фрайзинг)
Герб

Конрад фон Клингенберг (на немски: Konrad von Klingenberg; † 7 април или 8 април 1340, Улмерфелд/Амщетен, Долна Австрия) от род Клингенберг от Тургау, е княжески епископ на Бриксен (1322 – 1324) и като Конрад IV на Фрайзинг (1324 – 1340).[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Бившият манастир Калхрайн

Той е син на рицар Улрикус де Клингинбере († 1274), фогт в Тургау, и съпругата му Вилебургис фон Кастел († 1305).[3] Брат е на Хайнрих II фон Клингенберг († 1306), княжески епископ на Констанц (1293 – 1306), управител на манастир Райхенау (1296 – 1306), и на Улрих фон Клингенберг († 1314), губернатор на Констанц.

Конрад фон Клингенберг е дякон в Констанц.[4] От 1294 до 1321 г. е пропст на Бишофсцел (днес в кантон Тургау). След смъртта на брат му епископът на Констанц Хайнрих II фон Клингенберг той е през 1307 г. един от двамата кандидати за епископ на Констанц, но се оттегля след двоен избор.

От 1310 до 1312 г. Конрад е генерал-викар на епископ Герхард фон Бевар († 1318), наследник на брат му. След смъртта на Герхард той е от 1318 до 1319 г. ефект на Констанц.

В конфликта между крал Лудвиг IV Баварски и папата Конрад е на страната на Авиньон и пътува през 1319 г. до папата Йоан XXII, където се отказва от Констанц, обещано му е от папата през 1322 г. епископството Бриксен.[5] На 1 октомври 1322 г. той е избран за епископ на Бриксен (Бресаноне), но не е помазан.

На 5 юли 1324 г. Конрад е избран за епископ на Фрайзинг, но катедралният капител не е съгласен с това.[6] Въпреки това Конрад отива през август 1324 г. във Фрайзинг. В края на август се състои малка битка между привържениците на крал Лудвиг и свитата на Конрад, при което той е ранен и може да избяга в Констанц.[7] Крал Лудвиг при посещението си на 12 юни 1325 г. поставя града под своята специална закрила.[8] Конрад, който е подпомаган от Хабсбургите, успява да се наложи само в австрийските собствености на епископството. През март 1327 г. крал Лудвиг тръгва за Италия и Конрад си подсигурява помоща на долнобаварския херцог Хайнрих XIV и така му става възможно през ноември 1327 г. да влезе като епископ на Фрайзинг.

При връщането на Лудвиг от Италия Конрад бяга през февруари 1330 г. в Австрия и никога не се връща обратно във Фрайзинг.

През 1331 г. Конрад дарява цистерцинския манастир „Марияцел цу Калхрайн“ в кантон Тургау, Швейцария.

Конрад умира на 7 април 1340 г. в Улмерфелд/Амщетен в Долна Австрия и е погребан в „манастир Лилиенфелд“ в Долна Австрия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ klinge // Посетен на 21 октомври 2020 г.
  2. ↑ Bishop Konrad von Klingenberg, catholic-hierarchy.org
  3. ↑ J. Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch, Heidelberg 1905, Band 2, S. 299
  4. ↑ J. Maß, Das Bistum Freising im Mittelalter, S. 251
  5. ↑ Sparber: Die Brixner Fürstbischöfe im Mittelalter, S. 111f
  6. ↑ Manfred Heim: Konrad von Klingenberg. In: Erwin Gatz, unter Mitarbeit von Clemens Brodkorb: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3, S. 196f.
  7. ↑ Dormann: Die Stellung des Bistums Freising, S. 11
  8. ↑ Manfred Heim: Die Gründung des Klosters Ettal

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конрад_фон_Клингенберг&oldid=12111429“.