Константин Бекяров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Бекяров
български генерал
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1979 г. (84 г.)

Константин Иванов Бекяров е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Бекяров е роден на 28 април 1894 г. в Панагюрище. Завършва гимназия в родния си град и Военното училище в София през 1913 г. Служи в Телеграфната дружина, след което в радиотелеграфния отдел на 2-ра армия и в 3-та инженерна дружина. От 1928 до 1929 г. е командир на дружина в свързочния полк. Служил е във Военното училище (1931) и като помощник-началник на инженерната школа (1934). На 17 април 1935 г. е назначен за командир на Свързочния полк. В периода 1935 – 1940 е началник на Телеграфопощенското училище, като от 1937 г. служи в Държавната военна фабрика, а през 1938 г. повторно е назначен за командир на Свързочния полк. На 11 март 1939 г. е назначен за началник на свързочния отдел на 2-ра армия. Същата година става главен интендант в Министерството на войната. През 1942 г. е инспектор на дирекция „Гражданска мобилизация“. Излиза в запас през 1944 г. Умира в София през 1979 г. Един от създателите на шивашката промишленост в Панагюрище.[1]

Паметна плоча на Константин Бекяров в Исторически музей Панагюрище

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Константин Бекяров е женен и има 2 деца. Синът му поручик Емил Бекяров е участник във Втората световна война (1941 – 1945).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 70 – 71.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Биографии“         Портал „Биографии