Константин Йотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Йотов
български офицер от военноинженерното ведомство
Роден
Починал
30 август 1930 г. (64 г.)

Образование Национален военен университет

Константин Иванов Йотов е български офицер, полковник от военноинженерното ведомство, военен инженер за поръчки при щаба на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11 пионерна дружина и едновременно с това началник на инженерните войски в 11 пехотна макеоднска дивизия, началник на инженерните войски при 11 германска армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Иванов Йотов е роден на 17 януари 1866 г. в Габрово, Османска империя. На 7 ноември 1887 г. завършва в 9 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. Служи в Пионерния полк. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1902 г. като капитан от 2-ра пионерна дружина е командирован за обучение във Военноелектротехническата школа в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1906 година.[1]

През 1900 г. капитан Йотов служи като командир на рота от 2-ра пионерна дружина, на 18 май 1906 е произведен в чин майор, а от 1909 г. е дивизионен инженер в 7 пехотна рилска дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник. На 1 януари 1912 г. е назначен за помощник-командир на Телеграфната дружина.[2] По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Константин Йотов е военен инженер за поръчки при щаба на Македоно-одринското опълчение. През август 1913 г. е назначен за командир на Телеграфната дружина, на която служба е до септември 1913 година. На 1 октомври 1915 е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йотов служи като командир на 11 пионерна дружина и началник на инженерните войски в 11 пехотна макеоднска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.[3] По-късно е назначен за началник на инженерните войски при 11 германска армия, за която служба съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[4]

След войната е началник на инженерните войски на 1-ва военна инспекция, а през 1919 г. е уволнен от служба.

Полковник Константин Йотов умира на 30 август 1930 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 110 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, с. 101; ЕИ, № 117, 3 декември 1902; № 80, 1 август 1906; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 89)
  2. Атанасов, Димитър. 125 години от освобождението на България и възстановяването на Българската армия. Т. 2. София, Военно издателство, 2003. с. 174.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 72 – 73

Източници[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България