Константин Кугийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Кугийски
Роден
Починал
23 април 1975 г. (70 г.)
Националност Флаг на България България
Професии музикант, педагог
Инструменти виолончело
Свързани изпълнители Държавен радиоквартет „Аврамов“

Константин Кугийски е български виолончелист и музикален педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Държавната музикална академия в класа на проф. Иван Цибулка. Изявява се предимно в камерната музика. Като студент се присъединява към оркестъра на Софийската опера, където свири до 1948 г. Заедно с цигуларя Саша Попов и пианиста Димитър Ненов сформират музикално трио. От 1931 до 1937 г. е член на квартета „Лечев“. След това участва в квартет с цигуларя Михаил Балкански, виолиста Стефан Магнев и Константин Старчев. През 1938 г. е сред основателите на Българския струнен квартет, по-известен като Държавен радиоквартет „Аврамов“, оставайки негов член до края на концертната си дейност. Този състав се утвърждава като най-изтъкнатия български камерен ансамбъл за своето време.[1] Като част от него, през 1939 г. посещава курсове по камерна музика на Ханс Мелке, професор и член на квартет „Хавеман“.[2]

Кугийски участва в над 2000 концерта по време на музикалната си кариера. Провежда национални и международни турнета. Прави записи.

Извършва също педагогическа дейност. Преподавател е в частното музикално училище на Димитър Ненов, а по-късно в Държавната музикална академия.[1] Негов ученик е виолиста и професор Огнян Станчев.[3] Други негови възпитаници са Ангел Станков, Венцеслав Николов, Тодор Вълчев и Майер Франк.[1][4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Спомен за Константин Кугийски. // БНР. Посетен на 2015-02-22.
  2. Първите музикални състави на Радио София (Част II). // Посетен на 2015-02-22.
  3. Кицевски, Никола. Радулов, Райчо. Кой кой е в България. Труд, София, 1998.
  4. Вълчев, Тодор Костадинов. // Znam.bg. Посетен на 2015-02-22.
  5. Проф. Майер Франк. // НМА „Панчо Владигеров“. Посетен на 2015-02-22.