Венцеслав Николов
Венцеслав Николов | |
---|---|
![]() виолончелист, диригент, педагог и писател |
|
Информация | |
Роден | |
Професии | концертиращ артист, диригент, педагог |
Основни инструменти | виолончело |
Музикален издател | „Балкантон“, „Мега“, „Гега“, МДФ-Лайпциг |
Свързани изпълнители | Сашко Гаврилов, Георги Бадев, Минчо Минчев, Николай Евров |
Членове | Колегиум Музикум |
Венцеслав Николов в Общомедия |
Проф. Венцеслав Николов е български концертиращ артист, виолончелист и диригент, професор в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София, писател.
Години на учение[редактиране | редактиране на кода]
Венцеслав Николов е роден в Русе. Шестгодишен взима първи уроци по чело при баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов (1903 – 1988). През 1957 – 67 учи в Музикалното училище и Музикалната академия в София при Кирил Вапорджиев. През 1967 – 68 специализира в Московската консерватория при Мстислав Ростропович и Наталия Шаховская. През 1973 и 1975 участва в майсторските класове на американския виолончелист-виртуоз Янош Старкер в Люцерн, Швейцария.
Години на странстване[редактиране | редактиране на кода]
Първите си концерти Венцеслав Николов изнася 14-годишен. През декември 1966 година е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт № 1 от Дмитрий Шостакович под палката на Добрин Петков. През 1970 – 90 развива интензивна концертна дейност – солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка. Няколкократно участва в най-стария фестивал за класическа камерна музика в Европа - „Международен фестивал на камерната музика“, Пловдив[1]. Гастролира в световните музикални центрове – от Мексико и Куба до страните от бившия Съветски съюз и Монголия, където до 2010 година изнася над 1500 концерта. Творческата му биография включва над 200 студийни записа в Радио София и БНТ, а също в Кьолн, Франкфурт, Баден-Баден, Бремен, Карлсруе, Лайпциг – за „Балкантон“, „Мега“, „Гега“ и МДФ-Лайпциг.
Репертоар[редактиране | редактиране на кода]
Репертоарът на проф. Николов обхваща повече от 400 творби – от виолончеловите концерти до виртуозни миниатюри, от барока, класиката и романтизма – Йохан Себастиан Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Брамс, Дворжак до съвременността – Антон Веберн, Витолд Лютославски, Кшищоф Пендерецки, Б. А. Цимерман и новата българска музика с творби от Константин Илиев, Иван Спасов, Лазар Николов, Васил Казанджиев и др. Много съвременни композитори са му посветили свои творби.
Наред със солистичните си изяви Венцеслав Николов поддържа обширен камерен репертоар и сътрудничи с именити музиканти като цигуларите Сашко Гаврилов, Георги Бадев, Минчо Минчев, Веселин Парашкевов и пианистите Бруно Канино, Николай Евров, Снежина Гълъбова, Ружка Чаракчиева, Радослав Николов.
Свири с инструмент на Матео Гофрилер от 1726 година.
Диригент[редактиране | редактиране на кода]
От 1983 година проф. Венцеслав Николов се налага и като диригент със създадения от него Колегиум Музикум, както и с различни симфонични и камерни оркестри в България и в чужбина. Изявява се на фестивалите във Витен, Улм, „Мартенски музикални дни“ в Русе и др.[2] От 1989 година работи в Западна Европа, основно в Германия. От 1991 година е художествен ръководител на Föhrer Ferien-Akademie (FFA).[3]
Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Венцеслав Николов е професор по камерна музика в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Създава Лятната академия на остров Фьор в Северно море. Води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ (Мичиган и Флорида), както и майсторски класове в България.[2] Негов ученик и последовател е утвърденият виолончелист Константин Евтимов – концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.
Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]
Венцеслав Николов се откроява и като писател-белетрист с точно око за детайлите от живота на музиканта. Пише разкази, импресии, приказки и легенди, пътеписи.[4] Автор е на книгите:
- „Едно учителско семейство“ (2003)
- „Пътуване с VenziCello“ (2005)
- „Капричии“ (2006)
- „Острови“ (2007)
- „Пътека от звуци“ (2008)
- „Крадци на сенки“ (2009)
- „Да бягаме ли?“ (2011)
- „Заточен в рая“ (2013)
- „На бис“, поезия (2014)
- „За изкуството да си служим с правия ъгъл“ (2016)
- „За миналото и отдавна свършено време“ (2016)
- „Виолончелист“ (2017)
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- На 7 май 2008 година Венцеслав Николов е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Русе“ „за неговите изключителни заслуги за развитие и издигане на престижа на град Русе като значим музикален и културен център“.[5]
- На 1 ноември 2008 година в софийската зала „България“ са връчени наградите „Кристална лира“ за върхови постижения през изминалия сезон в областта на музикалното и танцовото изкуство. Наградите са учредени от Министерството на културата, Съюза на българските музикални и танцови дейци и радио „Класик ФМ“. Венцеслав Николов (виолончело) и Ружка Чаракчиева (пиано) получават „Кристална лира“ в раздела „Камерна формация“ за юбилейния им концерт на 19 април 2008 г. под наслов „50 години на сцената“ в залата на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.[6]
Отзиви[редактиране | редактиране на кода]
- Панчо Владигеров – композитор:
„Превъзходен артист и преди всичко проникновен музикант. Безупречен инструменталист, човек с голяма ерудиция. Неговата способност да изпълнява музика от всички стилове и епохи, в това число съвременни класици е достойна за истинско възхищение.“ [7]
- Константин Илиев – композитор:
„Венцеслав Николов принадлежи към онези изключителни музиканти, които съчетават виртуозността с откритата емоционалност, с богатото въображение. Неговото вдъхновено изкуство се нарежда сред постиженията на най-големите.“[2]
- Мстислав Ростропович – виолончелист и диригент (Русия):
„Българският виолончелист Венцеслав Николов се хареса с прецизното си изпълнение. Той живее на сцената в своя собствен музикален свят...“[2]
- Янош Старкер – виолончелист и музикален педагог (САЩ):
„Считам Венцеслав Николов за великолепен челист и музикант. Неговият опит като изпълнител и педагог го поставя в първите редици на съвременниците му... Всяка музикална институция може да се гордее да има в редовете си Венцеслав Николов.“[7]
Концертен репертоар на проф. Венцеслав Николов[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Участия[редактиране | редактиране на кода]
- 46-о издание на „Международния фестивал на камерната музика“, Пловдив - 2008 г. Концерт на Венцеслав Николов – виолончело (в дуо с Радослав Николов – пиано)[8].
- 47-о издание на „Международния фестивал на камерната музика“, Пловдив - 2009 г. Концерт на „Академичен квартет” – София съвместно с Венцеслав Николов – виолончело.[9]
- 50-о юбилейно издание на „Международния фестивал на камерната музика“, Пловдив - 2014 г. Концерт на камерен ансамбъл „Силуети“[10], съвместно с Венцеслав Николов – виолончело.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Международен фестивал на камерната музика - Пловдив
- ↑ а б в г Концерт (виолончело) на Венцеслав Николов в Храм-паметник „Александър Невски“ – Крипта[неработеща препратка], Унгарски Културен Институт, 2 декември 2005
- ↑ Концерт (виолончело) на Венцеслав Николов, Az-jenata.bg, 2 декември 2005
- ↑ Венцеслав Николов, Български книжици
- ↑ Решение на Общински съвет – Русе за удостояване на Венцеслав Николов със званието „Почетен гражданин на град Русе“[неработеща препратка], 7 май 2008
- ↑ Венцеслав Николов с „Кристална лира“, RuseInfo.net, 3 ноември 2008
- ↑ а б Пътуване с VenziCello, Хеликон Книги
- ↑ 46-и „Международен фестивал на камерната музика“, 2008 г. – Концерт на Венцеслав Николов – виолончело (в дуо с Радослав Николов – пиано)[неработеща препратка]
- ↑ 47-и „Международен фестивал на камерната музика“, 2009 г. – Концерт на „Академичен квартет” – София съвместно с Венцеслав Николов – виолончело
- ↑ Камерен ансамбъл „Силуети“
- ↑ 50-и „Международен фестивал на камерната музика“, 2014 г. – Концерт на Венцеслав Николов – виолончело, съвместно с камерен ансамбъл „Силуети“[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Венцеслав Николов
В Общомедия има медийни файлове относно Венцеслав Николов
- Венцеслав Николов – „За Радиото, за Радиоквартета и Васко Абаджиев, за паметта...“, Гласове от ефира, 17 март 2008
- ПРОФ. ВЕНЦЕСЛАВ НИКОЛОВ, виолончелист: Неуспехите удължават живота ми[неработеща препратка], интервю на Светлана Христова, Политика, 11 април 2008
- Ученик на Ростропович чества юбилей с 300-годишно чело[неработеща препратка], Мариана Първанова, Монитор, 16 април 2008
- Партитури от думи, Петър Пламенов, Classa.bg, 11 декември 2009
- Венцеслав Николов – „Да бягаме ли?“, Културни новини, 2 октомври 2010
- Венцеслав Николов – Из „Острови“, Classa.bg, 2 ноември 2010
- Венцеслав Николов – „Русе – Виена. Едно зимно пътуване“, LiterNet, 2 януари 2011
- Венцеслав Николов – „За Ружка Чаракчиева. 50 години заедно на сцената“, Гласове, 20 септември 2014
- Венцеслав Николов в LiterNet