Константин Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Евтимов
български виолончелист
български виолончелист
Информация
Роден
13 юли 1975 г. (43 г.)
Константин Евтимов в Общомедия

Константин Евтимов е български виолончелист, концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР и част от трио „Арденца“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Евтимов е роден в Русе. Завършва Колеж по изкуствата в града и Националната музикална академия – София при проф. Венцеслав Николов и проф. Богомил Караконов.

През 1996 г. участва като соло челист в световното турне на „Филхармония на нациите“, Германия, под диригентството на Юстус Франц. Следва шестмесечна специализация при проф. Мария Клийгел в Есен, Германия. В същата година заминава в Берн за участие в майсторски клас при проф. Конрадин Бродбек. Получава с отличие концертна и солистична диплома за висше образование във висшето училище за музика и театър – Берн в класа по виолончело на проф. Конрадин Бротбек. [1]

Посещава майсторските класове на Арто Норас, Робърт Коен, Йънг Чанг Чо, Марти Роузи и др. През 1998, все още студент, Евтимов започва да свири в симфоничния оркестър на Лозана. Два месеца по-късно е назначен за концертмайстор на същия оркестър. По същото време се запознава с Пиер Амоял, който го кани за концертмайстор на камерния оркестър на Лозана. [2]

Концертира на фестивалите: „Пабло Казалс“ – Прад, Франция; „Чело фестивал Кромберг“, Германия; „Моцартеум Залцбург“ – Залцбург, Австрия, „Летен музикален фестивал“ – Дъблин, Ирландия; „Музикални дни – Грац“ – Грац, Австрия; „Музикален фестивал Токио“ – Токио, Япония; „Музикален фестивал Хирошима“ – Хирошима, Япония; „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Софийско лято“, „Скопско лето“ и др.

Свирил е като солист с Лондонска филхармония, Бернска филхармония [3], Симфоничен оркестър – Грац, Синфониета – Лозана, Камерата – Лозана, Симфоничен оркестър Бил, Софийска филхармония и Русенска филхармония. Изнася рецитали в Монпелие, Лондон, Манчестър, Дъблин, Токио, Хирошима, Пекин, Шанхай, Берн, Цюрих, Женева, Лозана, Грац, Хамбург, Прад, Русе, София, Солун, Нови Сад, Скопие и др.

Константин Евтимов е свирил в камерни формации с Мстислав Ростропович, Шломо Минц, Юрий Башмет, Пиер Амоял, Йорг Демус и др.

Правил е записи за ARD, ZDF, радио Espace 2 CH, радио TSR – 1 CH, Radio Camerata — Tokio, БНР, Българската и Аржентинската телевизия.

В продължение на 7 години е концертмайстор на Камерата – Лозана. От 1998 до 2008 г. е концертмайстор на Синфониета – Лозана.

Евтимов като концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР

През 2008 решава да се прибере окончателно в България. Напуска Синфониета и започва концертна дейност в България. През януари 2009 е поканен да свири на откриването на фестивала „Камерна сцена София“, посветен на 130-тата годишнина от обявяването на град София за столица на България. [4]. През януари 2010 г. е поканен да свири заедно с Теодосий Спасов на концерт по случай 75-годишнината на БНР, проведен в Народен театърИван Вазов“.

От 2009 г. е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.[5] От 2014 г. участва в „Трио Арденца“ заедно с Даниела Дикова, пиано, и концертмайсторката на Симфоничния оркестър на БНР Галина Койчева-Мирчева. „Те са превъзходни инструменталисти, но силно впечатление прави тяхното камерно изкуство, което разчита на тънкия слух и на способността за колориране на музикалния текст. Знаят как да откроят през звука всеки автор.“[6]

Трио „Арденца“ в НХГ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Трима музиканти идват в Русе за юбилея на НУИ“, ruseinfo.net, 25 февруари 2010 г.
  2. Цветелина Шенева, „Заради българин Ванеса Мей руши традицията“, в. „24 часа“, 2 март 2010 г.
  3. Люсиена Крумова, „Наш челист завладя Скопие“, в. „Стандарт“, год. XVI, бр. 5950, 6 август 2009 г.
  4. „Sofia Hosts Chamber Music Festival“, в. „Стандарт“, бр. 1213, год. XVII, 22 декември 2009 г.
  5. Цветелина Шенева, „Заради българин Ванеса Мей руши традицията“, в. „24 часа“, 2 март 2010 г.
  6. Носталгия по несъстоялия се фест, Вестник Култура, 13 януари 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България