Константин Самарджиев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Самарджиев.

Константин Самарджиев
български просветен и църковен деец
Роден
1862 г.
Починал
10 юли 1928 г. (66 г.)

Учил вПетропавловска духовна семинария
Букурещки университет
Семейство
Подпис

Константин (Костадин) Георгиев Самарджиев е български просветен деец и духовник от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Самарджиев е роден в 1862 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя. Учи в Мехомия и в Петропавловската духовна семинария в Лясковския манастир. След завършването си става главен български учител в Банско. Прави подробно описание на протестантската пропаганда в Банско и региона по екзархийско поръчение.[1]

Самарджиев е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 година. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в Одрин, а след това в Цариград.[2]

В 1894 година завършва Философско-историческия факултет на Букурещкия университет и веднага е назначен за директор на Сярското българско педагогическо училище. Начело на училището в Сяр остава до 1899 година, когато е назначен за учител по философия, логика и педагогика в Цариградската българска семинария. От 1905 до 1908 година е ректор на семинарията.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година напуска Цариград и се установява в България. Става учител във Врачанската гимназия.[1]

След освобождението на Македония по време на Първата световна война става директор на Охридската българска гимназия.[1]

След войната, в 1919 година със създаването на гимназията „Братя Петър и Иван Каназиреви“ в Мехомия става неин директор до 1921 година.[1]

По-късно живее в София, където умира на 10 юли 1928 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 222.
  2. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 124.