Конституция на Ирландия
| Конституция на Ирландия | |
| — действаща — | |
| Юрисдикция |  Ирландия |
|---|---|
| Приета на | 29 декември 1937 г. |
| В сила от | 1 юли 1937 г. (ратификация) 29 декември 1937 г. (в сила) |
| Изменения | |
| 32 (последно на 11 юни 2019 г.) | |
| Отменя | |
| Конституция на Ирландската свободна държава (1922) | |
Конституцията на Ирландия (на ирландски: Bunreacht na hÉireann, произнесено /ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ/) е основният закон на Ирландия. Той утвърждава националния суверенитет на ирландския народ. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на либералната демокрация, като се основава на представителна демокрация. Гарантира определени основни права, заедно със следните институции: президент без изпълнителна власт (избран от народа), двукамарен парламент, разделение на властите и съдебен контрол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Това е втората конституция на ирландската държава след независимостта ѝ, заменяща Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г.[1] Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след плебисцит, проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален референдум.[2] Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на Европейския съюз.[3]
Текстовете на английски и ирландски се различават на няколко места. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като дава предимство на ирландския текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.
Сред противниците на конституцията са поддръжници на Фине Гейл и Лейбъристката партия, юнионисти и някои независими и феминисти.
Въпросът, поставен към избирателите, е просто „Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?“ .
| Възможност | Гласове | % |
|---|---|---|
| Да | 685 105 | 56,52 |
| Не | 526 945 | 43,48 |
| Валидни гласове | 1 212 050 | 90,03 |
| Невалидни или празни бюлетини | 134 157 | 9,97 |
| Общо гласове | 1 346 207 | 100,00 |
| Гласоподаватели и участвали | 1 775 055 | 75,84 |
Реакции[редактиране | редактиране на кода]
При приемането на новата конституция, британското правителство, според Ню Йорк Таймс, „се задоволява с легалистичен протест“[4]. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името „Ейре“ или „Ирландия“ или което и да е друго твърдение в новата конституция.[5][6]
Другите правителства на страните от Британската общност решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.[7] В отговор на новата ирландска конституция, Северна Ирландия предлага да се преименува на „Ълстър“, но това се прекратява, защото би изисквало законодателство от Уестминстър (властта в Лондон).[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann // The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution. Посетен на 24 August 2008.
- ↑ Article 46(2)
- ↑ Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, University College Dublin, 2012
- ↑ [Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]
- ↑ Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40) // Lac-bac.gc.ca. Архивиран от оригинала на 2016-01-10. Посетен на 2018-04-09.
- ↑ In May 1938 the British government enacted the Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938.
- ↑ а б I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937