Котешко око (мъглявина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Котешко око
NGC 6543, PK 96+29.1, 7ZW 759
планетарна мъглявина
Обработеният образ на NGC 6543 разкрива вътрешната структура: концентрични газови кръгове, заобикалящи вътрешното ядро, линейни структури, които вероятно се образуват от струи, излъчвани от двоична звездна система в центъра на мъглявината
Обработеният образ на NGC 6543 разкрива вътрешната структура: концентрични газови кръгове, заобикалящи вътрешното ядро, линейни структури, които вероятно се образуват от струи, излъчвани от двоична звездна система в центъра на мъглявината
Орбитални параметри
(Епоха J2000.0)
Откриване 15 февруари 1786 г.
Уилям Хершел
Ректасцензия 17h 58m 33.423s
Деклинация +66° 37′ 59.52″
Разстояние 3.3±0.9 ly
Звездна величина 8.1
Физически характеристики
Радиус 0.2 ly
Абсолютна величина −1,9
Котешко око в Общомедия

Котешко око (Cat’s Eye Nebula) е първата мъглявина, която е изследвана със спектроскоп. Разположена е в съзвездието Дракон в точка, близка до северния небесен полюс. Заедно с магнитута ѝ – 8.0 притежава една от най-сложните структури от известните ни космически обекти. На снимки от космическите телескопи „Хъбъл“ и „Спицър“ се вижда, че тя се завърта в спирала с множество преплитания. Причините за това все още са неясни.

Данни от рентгеновата обсерватория „Чандра“ разкриват ярка централна звезда, заобиколена от облак от мултимилионен газ в планетарната мъглявина. Интензивността на емисията рентгенови лъчи от централната звезда е неочаквана за изследователите и това е първият случай, когато астрономите виждат подобни емисии от основната звезда в планетарна мъглявина.

През 2004 г. „Хъбъл“ обръща внимание към психеделичния ѝ газов балон, разкривайки 11 неизвести до тогава концентрични пръстена и възли от светещ газ, изхвърляни в космическото пространство от умиращата звезда, подобна на нашето Слънце. Изображението с висока разделителна способност показа на астрономите, че „черупките“ от звездна материя биват изхвърляни през интервал от 1500 светлинни години и създават космическа структура, наподобяваща пластовете на глава лук.

Мъглявината е на 3000 светлинни години от Млечния път. Тази структура предполага наличието на двойна система на мястото на централния източник.