Кражба и връщане на „История славянобългарска“ на Зографския манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първото печатно издание на „История славянобългарска“ под ред. на Й.Иванов.

Кражбата на „История славянобългарска“, по-известна като операция „Маратон“ представлява план на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“ на Държавна сигурност, осъществен през 1985 г. [1]

Провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Самата операция по кражбата на „История славянобългарска“ е под кодовото име „Маратон“ и се провежда от отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“ на Държавна сигурност. Целта на операцията е да се подмени оригинала на ръкописа с фалшификат. Тя е подготвена в продължение на 10 години от 1972 до 1982 г. Самата операция стартира през 1982 г. През декември 1984 г. офицера от разузнаването Христо Маринчев заминава за Зографския манастир в Атон, но достига само до Солун, тъй като гръцките власти му отказват достъп до полуострова. Легендата на офицера е на заместник-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква, а всъщност е заместник-началник на отдел 14, отговарящ за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.[1] След неуспешния опит през декември 1985 г. за участници в операцията са определени служителите на Първо главно управление, легендирани като първи секретари в българското посолство в Атина – Иван Генев и Венцислав Агайн. На тях им помага служителя от посолството в Атина Динко Пехливанов. Агайн изнася ръкописа под дрехата си и го занася в генералното консулство на България в Солун. От там е препратен в посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България. Ролята на Пехливанов е на т.нар. „чист човек“, който не подозира за действията на другите. Той разбира за кражбата едва след напускането на манастира.

Разкриване и деяния[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на XX век този оригинал се пази в касата на ръководителя на българското разузнаване. За това се разбира след встъпването в длъжност на президента Петър Стоянов, който оправдава най-непопулярния си акт по връщането на оригинала на „История славянобългарска“ с „комунистическата пропаганда“ от принципни патриотични позиции. Петър Стоянов заявява, че

„нашите доблестни разузнавачи“ говорят така, все едно, че са крали от супермаркет

.[1]

Оригиналът на „История славянобългарска“ е върнат в манастирската библиотека на 12 януари 1998 г. [2]

Междувременно се разбира и че в Гърция се води дело за кражба с оглед юрисдикцията на Света Гора, въпреки че духовно е под опеката на вселенския патриарх Вартоломей I.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]