Христо Маринчев (Държавна сигурност)
Тази статия е за генерала. За футболиста вижте Христо Маринчев.
| Христо Маринчев | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
10 септември 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет Академия на МВР Софийски университет |
| Партия | Българска комунистическа партия (6 юли 1951 г.)[1] |
Христо Кирилов Маринчев е български офицер от Държавна сигурност (полковник).
Той е дългогодишен служител на политическата полиция, в която работи върху поставянето под контрола на тоталитарния комунистически режим на Българската православна църква, като през последните години на режима до голяма степен определя политиката му спрямо Църквата.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Маринчев е роден на 10 септември 1928 година в Шумен в работническо семейство.[3] Баща му, родом от Плиска, е тухлар, който от 1930 година членува в Българската комунистическа партия (БКП), а по-късно подпомага партизаните.[3] Христо Маринчев завършва вечерна гимназия в Шумен, докато работи в редакцията на местния вестник „Освобождение“, като по това време става член на комунистическия Работнически младежки съюз.[4] През 1950 година постъпва във Военното училище „Васил Левски“ в София,[4] където на 6 юли 1951 година става член на БКП.[5]
Маринчев прекъсва обучението си във военното училище, след като на 9 септември 1951 година е назначен в следствения отдел на военното контраразузнаване на Държавна сигурност.[6] Според обичайната практика по това време той става следовател без юридическо образование, като след назначаването си преминава тримесечен специален курс.[6] Веднага започва да работи активно, като води и следствия по честите по това време дела за шпионаж.[6] На 5 октомври 1953 година е повишен в старши лейтенант.[6] През 1954 – 1956 година учи във Висшата школа „Георги Димитров“.[6] След това е върнат в обособеното в самостоятелен отдел следствие на Държавна сигурност, където продължава да работи по линия на армията, като на 9 октомври 1956 година е повишен в капитан.[7]
През октомври 1958 година Христо Маринчев е прехвърлен в отделението „Духовенство и секти“ на Трето управление (политическа полиция), където първоначално отговаря за православното духовенство в Южна България, Духовната академия и част от администрацията на Светия синод.[8] Още на следващата година спомага за разкриването на 19 свещеници и църковни служители, които са обвинени в присвояването на 1 млн. лв. при търговия с църковни свещи и календарчета.[4] Двама свещеници са осъдени на смърт, а останалите на различни срокове затвор, при което според служебната документация са създадени „благоприятни условия за разложение на православната църква“ и за разширяване на агентурната мрежа в църковните среди.[9] На 2 ноември 1960 година е повишен в майор.[8]
През следващите години Маринчев продължава успешната си работа в политическата полиция, вербувайки ценни агенти, като архимандрит Симеон, който е изпратен на работа в чужбина.[10] През ноември 1965 година е повишен в подполковник, а на 20 ноември 1967 година става заместник-началник на отделение в политическата полиция, по това време реорганизирана в Шесто управление.[11] Междувременно той започва да учи в Софийския университет, където през 1970 година завършва специалност „История и археология“.[11] На 16 декември 1970 година е прехвърлен в 07 отдел (тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност, издирване на лица) на Шесто управление, където на 23 юли 1971 година става началник на отделение, а на 25 август същата година е повишен в полковник.[12]
На 24 юли 1972 година Христо Маринчев е назначен в новосъздадения 14 отдел (културно-историческо разузнаване) в Първо главно управление на Държавна сигурност, където му е възложена работата в Гърция и Кипър и по-конкретно в Зографския манастир в Света гора.[13] През 1973 година е назначен и на прикритие като служител на Националния институт за паметниците на културата.[14] На 4 юни 1974 година е повишен в началник на отделение, а на 3 септември 1975 година, след като успешно вербува гръцки агент, става заместник-началник на 14 отдел.[15] През 1975 година прикритието му е променено на служител в Ефория „Зограф“, а от 1 октомври 1977 година формално е началник на отдел „Паметници на религиозните култове“ в Комитета по църковните въпроси към външното министерство, като през следващите години на практика е оперативен ръководител на комитета.[14]
През 1979 година Маринчев ръководи деликатните преговори с избягалия нелегално в Съединените щати сътрудник на Държавна сигурност епископ Симеон, когото по-рано лично е вербувал, като успява да постигне компромис и да предотврати дезертирането му.[16] По това време той координира и операция, насочена към Зографския манастир, която успява да стабилизира финансовото му състояние, като българското правителство ремонтира две притежавани от манастира сгради в Солун, които той почва да дава под наем.[17] Същевременно активната намеса на Държавна сигурност в работата на манастира създава противоречия между монасите.[17] В началото на 80-те години Христо Маринчев е основен организатор на Операция „Маратон“, при която оригиналният ръкопис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е откраднат от Зографския манастир и пренесен нелегално в България, където остава скрит в архивите на Държавна сигурност през следващото десетилетие.[18] През лятото на 1987 година в своето прикритие на дипломатически служител Христо Маринчев е повишен в ранг на пълномощен министър за заслугите си в провеждането на политиката на режима спрямо Българската православна църква.[19]
Успешната кариера на Христо Маринчев в Държавна сигурност и Външното министерство приключва внезапно в края на 1988 година след задълбочаващ се конфликт с прекия му ръководител в Комитета по църковните въпроси Любомир Попов.[20] На 8 ноември 1988 година вътрешният министър Димитър Стоянов издава заповед за пенсионирането му от Държавна сигурност, считано от 1 април следващата година, а в края на март е пенсиониран и от Комитета по църковните въпроси.[21] Повод за това изглежда става успешното лансирани от Маринчев на неговия племенник Кирил за варненски митрополит, въпреки съгласуването преди това от Попов и патриарх Максим на друг кандидат.[20]
На 23 май 1993 година, при нелеп инцидент с автомобила си, в Гърция, загива неговият син Кирил Маринчев.
Христо Маринчев умира през септември 2000 година в болницата в Нови пазар, няколко дни след тежко падане от велосипед в Плиска, където живее след пенсионирането си.[4]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Медал „МВР“ I степен (4 август 1968)[11]
- Медал „30 години МВР“ (15 август 1974)[14]
- Медал „100 години от Освобождението на България“ (22 декември 1978)[14]
- Орден „9 септември 1944“ II степен (1978)[14]
- Медал „1300 години България“ (3 ноември 1981)[14]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1 септември 1982)[14]
- Орден „За воинска доблест и заслуга“ (8 март 1989)[22]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Методиев 2015, с. 536.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 536 – 537.
- ↑ а б в г Операция „МАРАТОН“. Част 16: „Мозъкът“ на кражбата на „История славянобългарска“, архив на оригинала от 17 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130917060426/http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/1236--16-, посетен на 12 януари 2017
- ↑ Методиев 2015, с. 537.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 538.
- ↑ Методиев 2015, с. 538 – 539.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 539.
- ↑ Методиев 2015, с. 539 – 540.
- ↑ Методиев 2015, с. 540 – 541.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 541.
- ↑ Методиев 2015, с. 541 – 542.
- ↑ Методиев 2015, с. 542.
- ↑ а б в г д е ж Методиев 2015, с. 543.
- ↑ Методиев 2015, с. 542 – 543.
- ↑ Методиев 2015, с. 545 – 546.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 546.
- ↑ Методиев 2015, с. 547 – 548.
- ↑ Методиев 2015, с. 549.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 549 – 550.
- ↑ Методиев 2015, с. 550.
- ↑ Методиев 2015, с. 553.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
