Трето управление
| Трето управление | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1950 г. |
| Закрита | 1990 г. |
| Наследник | Управление „Военно контрарузнаване“ |
| Част от | Държавна сигурност |
| Седалище | София, Народна република България |
Трето управление е подразделение на Държавна сигурност на България, включващо военното контраразузнаване (ВКР).
История[редактиране | редактиране на кода]
Военното контраразузнаване в България първоначално е част от Разузнавателния отдел при Министерството на войната. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. на него е възложено прочистването на армията от противници на режима, но според ръководството на БРПк първоначално то трудно се справя с тази задача. След отстраняването на военния министър Дамян Велчев през 1946 г. и поставянето на министерството под контрола на комунистите дейността му се активизира и то играе важна роля в чистките в армията и няколкото монтирани политически процеса срещу висши офицери.[1]
От 1 януари 1950 г. военното контраразузнаване е прехвърлено към Министерството на вътрешните работи и малко след това получава статут на самостоятелен Десети отдел на Държавна сигурност.[2] По това време то има няколко подразделения, отговорни за различни части от армията – Генералния щаб, Кабинета на министъра, тила, Първа, Втора и Трета армия, Танковата дивизия, Военноморските сили.[1] През следващите десетилетия структурата на военното контраразузнаване продължава да следва тази на самата армия.[1] От 6 февруари 1951 г. отделът получава статут на управление, наричано последователно Трето (1951 – 1952 и 1963 – 1990) и Пето управление (1952 – 1963).[3]
Основната задача на военното контраразузнаване е до осигурява политическата лоялност на армията спрямо комунистическия режим.[4] По тази причина то остава обособено от структурите на Българската армия, като тази организация цели независимост и взаимен контрол между силовите ведомства в страната.[4] То играе и важна роля за вербуването на нещатни сътрудници на Държавна сигурност, много от които влизат в контакт със службите именно като сътрудници на ВКР по време на военната си служба.[3]
След закриването на Държавна сигурност през 1990 година ВКР става управление на Министерството на отбраната, през 1999 – 2008 година е част от Служба „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване“, а след това е включено в новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
- Разузнавателен отдел към Министерството на войната (1944 – 1947)
- Отдел „Специален“ – МНО (1947 – 1949)
- Отдел „Специален“ – МВР (1949 – 1950)
- Отдел X – Дирекция „Държавна сигурност“ (15 февруари 1950 – 6 февруари 1951)
- Управление III – Държавна сигурност към МВР (6 февруари 1951 – 19 април 1952)
- Управление V – Държавна сигурност към МВР (19 април 1952 – 7 януари 1963)
- Управление III – Държавна сигурност към МВР (7 януари 1963 – 26 юли 1965)
- Управление III – Държавна сигурност към Комитета за Държавна сигурност (26 юли 1965 – 1990)
Ръководители[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Терзиев (1952 – 1976)[5]
- Димитър Капитанов (1976 – 1977)[5]
- Петър Чергиланов (1977 – 1989)[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Методиев 2008, с. 41 – 42.
- ↑ Методиев 2015, с. 117 – 118.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 118.
- ↑ а б Методиев 2008, с. 178 – 179.
- ↑ а б в Методиев 2008, с. 168.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine.
- Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.