Петър Чергиланов
Петър Чергиланов | |
---|---|
български офицер | |
Роден | |
Починал |
София, Република България |
|
|
Националност |
![]() |
Петър Ненов Чергиланов е български офицер, генерал-лейтенант.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 ноември 1924 година в София в работническо семейство. От 1939 година е член на РМС.
През 1943 година завършва с отличен успех средното земеделско училище в Образцов чифлик близо до Русе. След това отслужва военната си служба в 43-ти моравски пехотен полк в Югославия. Бяга от военната си част през август 1944 година и заедно с други войници се присъединява към югославските партизани. От там е препратен във Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“.
От 9 септември 1944 година е член на БКП. Взема участие в Отечествената война като доброволец. През 1945 година е назначен за политически офицер в Тринадесети пехотен рилски полк. От 1945 до 1947 г. е заместник-командир по политическата част на танков батальон и командир на танков батальон в Казанлък.
През 1946 г. завършва 11-месечен курс във Военното училище в София[1]. Завършва курс във Висшата бронетанкова школа в Ленинград и командва Осми танков полк в Казанлък и Единадесета танкова бригада в Пловдив (1953 – 1955). През 1958 завършва с отличен успех Военната академия „Г. С. Раковски“ и преминава на работа във военното разузнаване. В периода 1959 – 1962 е военен аташе в ГДР и Великобритания.
През 1963 година влиза в системата на „Държавна сигурност“ като заместник-началник на Трето централно управление на МВР (военното контраразузнаване, ВКР). От ноември 1977 година е началник на Трето управление[2]. Остава на този пост до 1989 година. Награден е с орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.[3]. След 1989 година е подведен под отговорност за осъждането на смърт за шпионаж на офицера от военното разузнаване Димитър Димитров. Делото се проточва 10 години и не е доведено до край[4].
Дъщеря му Антоанета Чергиланова е омъжена за Илия Павлов от 1982 до 1988 година. Петър Чергиланов умира през 2009 година.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- капитан – 31 октомври 1946
- майор – 27 април 1950
- Подполковник – 4 май 1953
- Полковник – 20 май 1958
- Генерал-майор – 3 септември 1973
- Генерал-лейтенант
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. „Сиела“, 2015), с. 392
- ↑ Биография на Петър Чергиланов
- ↑ Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223
- ↑ История на ВКР
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Партизани от Войнишка партизанска бригада Георги Димитров
- Българи партизани в Югославия
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Генерали от Държавна сигурност
- Български контраразузнавачи
- Български военни аташета
- Членове на БКП
- Български военни разузнавачи
- Национален военен университет „Васил Левски“
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Родени в София
- Починали в София
- Възпитаници на Военната академия на бронетанковите войски от България