Креатин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Креатинът е аминокиселина, която в естественото си състояние се намира в гръбначните организми и подпомага доставянето на енергия към мускулите и нервите. Креатинът е открит през 1862 г. от Мишел Йожен Шеврьол като част от мускулите.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Ролята на креатина в организма е свързана с процесите на мускулното съкращение. Основен източник на енергия за него е аденозинтрифосфатът (АТФ), който се разгражда до аденозиндифосфат (АДФ). Съдържанието на АТФ в мускулите е малко и когато е необходимо да се извършва по-продължителна мускулна работа, той трябва да се ресинтезира бързо. Възстановяването от АДФ до АТФ в анаеробна фаза се извършва с помощта на креатинфосфата (КФ).

Основната функция на креатина е увеличаването на енергийния резерв в мускулите. Също така креатинът задържа голямо количество вода в мускулите.


Биосинтеза[редактиране | редактиране на кода]

При хората около половината от дневните нужди от креатин се синтезират от три различни аминокиселини – глицин (glycine), аргинин (arginine) и метионин (methionine). Останалото се набавя чрез храносмилателната система, след това 95% от него се съхранява в мускулните тъкани.

Първият ензим GATM ( (L-arginine:glycine amidinotransferase (AGAT), EC 2.1.4.1) е митохондриален ензим катализиращ на първата реакция от синтезата на креатин и се експресира най-вече в бъбреци и панкреас.

Вторият ензим (GAMT, guanidinoacetate N-methyltransferase) се експресира основно в черния дроб и панкреаса.

Генетичния дефицит при синтеза на креатин води до редица сериозни неврологични дефекти.

Полемика[редактиране | редактиране на кода]

Докато ефективността на креатина в лечението и отпускането на мускулни, невро-мускулни и невро-дегенеративни заболявания е документирана и предотвратяване на мускулни крампи, схващания и трески. Ползите от него, като хранителна добавка е спорна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

При хората приблизително половината от нужния креатин се набавя чрез месните храни. Тъй като зеленчуците не съдържат креатин, вегетарианците имат ниски нива на мускулен креатин. Поради това, когато те започнат да консумират креатинови добавки, те придобиват по-високи нива в сравнение на хора, които консумират месо и затова не се препоръчва да приемате много креатин, ако не консумирате месо и въобще никакви животински продукти.[2]

Извадки[редактиране | редактиране на кода]

  1. creatine. PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Burke DG, Chilibeck PD, Parise G, Candow DG, Mahoney D, Tarnopolsky M. Effect of creatine and weight training on muscle creatine and performance in vegetarians. // Medicine and science in sports and exercise 35 (11). 2003. DOI:10.1249/01.MSS.0000093614.17517.79. с. 1946 – 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]