Кристина фон Хесен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристина фон Хесен
Адолф I фон Холщайн-Готорп и Кристина фон Хесен, картина в дворец Рейнбек

Кристина фон Хесен (на немски: Christine von Hessen; * 29 юни 1543 в Касел; † 13 май 1604 в Кил) от Дом Хесен е принцеса от Хесен и чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп. Кристина е баба на шведския крал Густав II Адолф, също прародител на руската императорска фамилия.

Тя е най-малкта дъщеря на Филип I фон Хесен (1504–1567) и Кристина Саксонска (1505–1549), дъщеря на херцог Георг Брадати от Саксония и Барбара Полска. Когато е на шест години майка ѝ умира и Кристина е възпитавана от леля си Елизабет фон Хесен (1502–1557), вдовица на херцог Йохан от Саксония. През 1543 г. шведския крал Ерик XIV иска нейната ръка, но баща ѝ избира друг за неин съпруг.

Кристина се омъжва на 17 декември 1564 г. в двореца Готорп за херцог Адолф фон Холщайн-Готорп (1526–1586) от Дом Олденбург, син на датския крал Фридрих I. На Нова Гордина 1565 г. крилото на дворец Готорп, където двойката има частното си жилище изграя напълно. Всичко нейно изгаря. Тя се занимава интензивно с медицина и произвежда свои медикаменти.

От синовете си тя получава двореца в Кил за вдовишка резиденция. Кристина пише Geistliche Psalmen und Lieder, Шлезвиг, 1590) също книга с молитви (Gebetbuch, Любек, 1601).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

⚭ 1588 херцог Йохан VII фон Мекленбург-Шверин (1558–1592)
⚭ 1592 крал Карл IX от Швеция (1550–1611)
⚭ 1596 принцеса Августа Датска (1580–1639)
⚭ 1598 граф Ено III от Източна Фризия (1563–1625)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Aegidi: Das Erbfolgerrecht Herzog Friedrich's VIII. auf die Herzogthümer Schleswig. Kiel 1865, S. 49 (Digitalisat)
  • Karl Bernhardi: Christine. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 218.
  • Johannes Voigt: Die Erb-Ansprüche des Brandenburgischen Hauses an die Herzogthümer Schleswig-Holstein, in: Allgemeine Zeitschrift für Geschichte, VII (1847), S. 193–261, S. 218 f. (Digitalisat)